Month: октомври 2011

(снимки: theglobeandmail.com)

6-и октомври, 9:30 сутринта. Обещание за слънчев ден.

Едно по-голямо оживление по улиците. Хора на най-различни възрасти влизат спокойно в центровете на общностите или училищата, за да гласуват в редовните парламентарни избори на провинция Онтарио, Канада.

13.2 милиона жители, от които 8.7 милиона избиратели. Но над два пъти по-малко депутати от България (със 7.4 милиона граждани) – само 107.

Дори за един огромен и адски динамичен град като Торонто – 5 милиона жители с градовете-сателити – е невероятно спокойно.

Може би защото човек може да гласува и в 10-те дни преди самия изборен ден?
И дори по пощата.

Ако си получил предварително пратеното по пощата “известие за гласуване”, влизаш и гласуваш моментално: показваш го заедно с идентификация (например шофьорска книжка) и срещу това получаваш бюлетина.

Ако не си носиш “известие за гласуване”, се записваш на отделно място и тогава гласуваш. Там чакат 3-4-ма души, но пак се минава бързо.

Има около десет маси с по двама обработващи (повечето доброволци) – на практика десет “комисии” само в една избирателна секция.

На метър зад всяка такава двама приемащи гласовете, има малка училищна маса. На нея малка, полу-отворена кутия от твърд картон – на практика “избирателна кабинка”. Достатъчна да прикрие какво отбелязваш в бюлетината. Не че някой гледа …

Шест кандидата в моя район: мажоритарна система – гласуваш за човек, не за партия. Въпреки това, всички кандидати представляват някоя партия – парадоксално или не, това е факт точно в системата, предразполагаща най-много независимите кандидати. И при положение, че независимият кандидат трябва да внесе само $1000 депозит (за България е 15 000 лв!!!).

Бюлетината е малка, черен фон, имената на кандидатите в бяло. Полето за отбелязване е голямо бяло кръгче.

Няма значение с какъв знак ще отбележиш там: има ли нещо вътре само в едно от полетата, бюлетината е валидна (пише го изрично).

 

Урната е от картон, непрозрачна.

 

Пускаш сгънатата на хармоника бюлетина, докато един от обслужващите урната отбелязва в предварително разпечатания списък избиратели, че си гласувал. Не се подписваш никъде.

Ако предварително знаеш за кого ще гласуваш – минаваш за 1 минута. Приятен ден!

Теоретичните възможности за злоупотреби – огромни, ако ги оставим на богатото въображение на българския манталитет.

Реалните злоупотреби – нула.

А в някои щати в САЩ тепърва дори има дебат дали да искат идентификация при гласуване …

Току-що научихме от агенция Фокус, че класираният към момента на второ място от социологическите агенции кандидат за президент на БСП Ивайло Калфин не познава критичен момент в Изборния кодекс.

И то не в коя да е област, а относно гласуването в чужбина – нещо, което беше негов ресор като министър на външните работи в предишното правителство на тройната коалиция.

Конкретно: кандидат-президентът от БСП заявява, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват не само със сърбан необходим минимум заявления, а и ” … по преценка на посланика …” .

Г-н Калфин и екипа му не само не са чели закона – за разлика от група обикновени български граждани в чужбина.

Явно са пропуснали да забележат и големия медиен шум, който вдигнаха българите в чужбина през последните три седмици за огромните издънки и нарушения на закона от страна на МвНР и ЦИК във връзка с гласуването в чужбина за президент на България.

Г-н Калфин, сверете си часовника! Годината е 2011-a, а не 2009-а. Преди две години, когато Вие бяхте външен министър, в предишния изборен закон,  наистина имаше такава клауза.

Но тя беше изрично премахната от сегашното мнозинство.

Къде бяхте по време на дебатите и гласуването на новия Изборен кодекс, за да отстоявате запазването на тази възможност?

(Добавка: поправиха ме, че г-н Калфин е бил евродепутат през това време. Това обаче не е оправдание да не следи точно този важен закон, който попада в бившия му ресор на външен министър, както и в ресора му на представител на България в Европейският парламент.)