Преди няколко години се оказа, че с фалшифицирани подпис на тогавашния кмет на София – сега премиер – Бойко Борисов са вършени десетки измами, предимно с имоти на общината, някои от които в огромни размери от порядъка на милиони евро.
С цел предотвратяване на измами при прехвърляне на задлъжнели фирми, тези дни правителството се опитва да прокара крайно неадекватната мярка да затвори свободния достъп до досега публичния фирмен регистър. Пак заради страхове от страна на собствениците на фирми за подписа и личните им данни.
Чудя се, как така никой досега по света не се е сетил да прави подобни сериозни сделки с фалшив подпис? Например да продаде или да си присвои втората по богатство фирма в света, Епъл, струваща около 400 милиарда долара, просто срещу подпис? Защото подписът на Стив Джобс, все още главен изпълнителен директор там, се намира официално и свободно на интернет от десетки години – ето тук, в колонката под снимката му вдясно.
В България – движение назад. Вместо да решим съвременно и технологично въпроса, да елиминираме крайно несигурната процедура по заверяване на сделки пред очевидно продажни (на ниска цена) нотариуси, се опитваме пак да откриваме топлата вода.
Свръхелементарно е: всяка промяна в собствеността да се вкарва от собственика директно в уебсайта на регистъра. Разбрира се, трябва да се подсигури, че наистина собственикът прави промяната. Това става като си издаде усъвършенстван цифров сертификат срещу проверка на самоличността и собствеността (по лична карта и фирмени документи).
Тогава, за да злоупотреби, един измамник не само би трябвало да има в ръцете си чип-картата със сертификата на нея (която не присъства като информация на сайта на регистъра, за ралика от подписа и личните данни), но и паролата за достъп до самата карта, която знае само собственика на сертификата.
“Топлата вода” в тази област на сигурността отдавна е открита: ценното, което имаш (подписа) трябва да е защитен с нещо, което само ти знаеш (паролата).
Разбира се, има ли достатъчно много корумпирани служители във веригата, били те държавни или частни, готови да приемат съответния “пазарен” (изгоден и за двете страни подкуп), никоя система не може да предложи 100% защита.
Но една електронна система на поддържане и прехвърляне на собствеността би намалила все пак многократно твърде лесните и масови днес измами.