Month: септември 2010

Партия ДСБ ми харесваше най-много досега – имат ясни позиции, не ги променят всеки ден, изразяват ги гласовито и категорично, не се “нагласят” само и само да бъдат избрани във властта.

Но най-важното: техните позиции по фундаментални политически въпроси съвпадаха най-много с моите.

До днес, когато разбрах, че ДСБ подкрепят въвеждането на задължително-избираема дисциплина “религия” в училищата.

“Задължително-избираема” означава, че има набор алтернативни дисциплини за дадена област и ученикът е длъжен да избера една от тях.

В случая ДСБ са в странно съгласие не с кой да е, а с президента Първанов – човек, който няма никакво морално право да дава обществени съвети. Не може да има такова право след като скриваше години наред принадлежността си към репресивния апарат на комунистическия режим – държавна сигурност.

Но по-важно е друго: предлаганията набор алтернативи за задължителен избор от страна на учениците е религия и етика.

Фрапантно е поставянето на тези две области на общественото познание все едно че са равни. Все едно това, което ще получи човек от тях, е равностойно.

Един човек с безспорно незасегната от комунизма религиозност си прибра държавни имоти в България за стотици милиони докато беше в позиция на най-високата власт в страната. Като нищо ще се окаже, че е било законно. Нарушил ли е някоя Божа заповед, след като е законно? Не виждам коя. Няма такава.

Ако ли пък да, какво от това – ще си признае греха пред Бога. И ще му бъде “простено”. Но в това опрощаване никъде не влиза връщане на прибраното.

Нарушил ли е някоя етична норма? Съмнявам се, че има две мнения по този въпрос.

Най-закоравели престъпници и мафиоти убиват безцеремонно, а след това Бог им “опрощава” греховете, защото се били “разкаяли” … до следващото убийство.

Подобно “опрощаване” в етиката няма. И няма разумен човек, който би приел такова опрощаване за нещо нормално.

Дори и само заради това, религията е много по-назад от етиката. И няма място в държавните училища като алтернатива на етиката.

“Как един човек зарази половин милиард яйца и защо не беше спрян” показва, че има бизнеси, които трябва да бъдат безмилостно регулирани.

Човешкото здраве стои над наглостта и безхаберието на наглеци като Остин Декостър.

Следващият път когато самозвани “либертарианци” изговорят крайно общата, популистка фраза “правителството да не се меси в бизнеса”, ги попитайте “наистина ли?” и им покажете цитираната статия.

Огромната разлика между теоретичните утопии и голата реалност е типична за любители на подобни фантасмагории. Те, разбира се, не са за това хора да загиват заради липса на елементарна хигиена (като в случая с яйцата).

Но да сте ги чували, като произнасят мантрите си, да изброяват изключения?

Някой трябваше да каже на разбираем език какво очаква България с проекта на закон за конфискация на незаконно придобитото имущество. Петър Ганев го казва много добре в статията си “С конфискацията правителството ще изгуби легитимността си“.

Накратко, дори само обвинение ще води до изземване на имущество. Много по-грубо и диктаторско от сегашния “закон Кушлев”. При него, макар и действията срещу собствеността да започват дори и преди да има обвинение, все пак са само запор.

Ще се превърнем в “Вишинска” държава (съветският прокурор Вишински е прословут в практикуването на принципа “виновен до доказване на противното”).

Само едно нещо не е наред в разсъжденията на Ганев: “естествените” права. Те не идвали дори от Конституцията.

Интересно – откъде идват? Кой ги определя?

В някои англосаксонски държави като Великобритания и Канада има “харта на правата” – набор фундаментални права, стоящи над конституциите им. Но все пак тези права са записани. Обществото се е съгласило, че точно това са “естествените” права и ги е приело, било то и чрез своите представители, а не с директно гласуване от всички (референдум).

Ако въпросните “естествени” права не са резултат от обществено съгласие около ценности и не са провъзгласени за такива с документ, всеки би могъл да обявява за естествени каквито си иска права. Просто защото според неговия мироглед са “естествени”. Например, напълно вероятно много хора в България да намират за “естествено” точно това: да има конфискация дори само при обвинение, преди съдът да се е произнесъл дали наистина има закононарушение.

Естествени права има, но те трябва да са в Конституцията. И такива относно собствеността в българският основен закон има. И дори според обсипваната почти само с критики българска Конституция, опита за узаконяване отнемане на собственост само по обвинение няма начин да мине.

Да не би пак да е имало грешка в превода какво са одобрили ЕС да бъде променено в българските закони?