“Долу член 1-ви!” – така скандирахме пред обграденото от вътрешни войски народно събрание на 14 декември 1989.
Във все още имащата сила тогава комунистическата “конституция” (приета през 1971-ва), този текст налагаше “ръководната роля” на комунистите.
Кой започна този възглас не помня – вероятно ще да са били “Подкрепа”, които дойдоха скоро след нас, студентите, в онази мразовита, но паметна вечер.
Член 1-ви беше отменен скоро. От същото това комунистическо народно събрание.
Следващият, демократично (в голяма степен) избран през 1990-та парламент прие новата Конституция на свободна, демократична България.
Демократичността, обаче, въобще не гарантира достатъчно качество на новия основен Закон.
Сред многото останали проблеми на сегашната Конституция, един се набива на очи все повече в последните години: член 32-ри.
“Чл. 32, (2): Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”
На пръв поглед създаден – вероятно – с добри намерения: да защитава гражданите в правото им на лична неприкосновеност.
Но тълкуван определено превратно: като тотална забрана за всякакво записване, освен това от страна на силовите държавни служби.
Този член на Конституцията е огромна пречка пред гражданите да изобличават корупцията, непочтеността и измамите на облечените с държавна власт.
Преди няколко години румънски журналист едва не отнесе години затвор, защото със скрита камера беше записал изцепките на български митнически служител.
Скоро след това, британската телевизия засне със скрита камера и излъчи излагацията на председателя на българският олимпийски комитет, Иван Славков.
И двата случая навлякоха гневна балканска реакция от страна на, меко казано, неадекватният главен прокурор на републиката по онова време.
Тези дни канадски имиграционен съдия беше осъден и завинаги ще бъде изхвърлен от юридическата професия. И най-вероятно, ще лежи и в затвора. Вината му: опит да “размени” уреждане на имигрантски статут на жена от Корея срещу сексуални услуги.
Главна роля за изобличаването му изигра таен любителски запис, в който съдията прави намеците. Приятел на имигрантката го направил от кола, паркирана срещу кафенето, където “човекът на закона” се срещнал с жената.
В Канада, всеки има право да записва тайно, без никакво предупреждение или искане на позволение от другите участници – стига сам да е участник в записваното.
Тази възможност очевидно държи “мокро” на достатъчно много облечени във власт. И със сигурност има голямо значение за това Канада неслучайно да е на едно от най-първите места в света по най-ниска корупция.
Време е член 32-ри на българската Конституция да падне. Или поне да бъде променен с едно елементарно, но изключително общественополезно допълнение:
“Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, в качеството си на представител на държавата, при изпълнение на служебните си задължения, или на обществено място.” (точната юридическа формулировка оставям на разбиращите – смисъла е важен).
Да видим тогава колко “смелчаци” държавни служители ще посмяват да притискат гражданите за рекет. Или ще се събират с престъпници на обществени места – нагло, пред очите на хората – да уреждат поредния грабеж на данъкоплатците със съдружниците си – престъпници.
Comments 6
Не виждам проблем с този член, след като в него пише “освен в предвидените от закона случаи”. Твоето допълнение може да влезе в нормален закон като такъв специален случай. А и от чисто практическа гледна точка това е много по-лесно, отколкото промяна в Конституцията.
Posted 23 Apr 2010 at 03:22 ¶По-добре в Конституцията, че по-трудно може да се отмени
Наблягам на приципа – реализацията е в ръцете на по-вещите в правото.
Posted 23 Apr 2010 at 04:04 ¶По-трудно може да се отмени, но и по-трудно може да се въведе. Да не мислим отсега за отмяната, след като още не се вижда шанс да се приеме нещо подобно там.
Posted 23 Apr 2010 at 06:18 ¶Красимир, това е малко едностранна гледна точка. Аз едва ли съм пример за защита на чл. 32 но другата крайност всеки да може да записва каквото и когато му падне също не е решение.
Трябва да има изключения и случаи, в които това да е разрешено като журналистическите разследвания например
Posted 03 May 2010 at 12:43 ¶@скрита камера: разбира се, това е моя позиция; но аз съм приложил аргументи и примери – за разлика от теб, който просто декларира че “това е крайност”.
Защо да е крайност? Крайно ли е във Великобритания, Канада и САЩ, а и в много други от най-напредналите държави? Имаш ли примери за сериозна обществена вреда от несанкционирано записване, в сравнение с обществената полза от него? Защото аз точно такива примери съм дал.
За журналистите – те са нищожен брой в сравнение с всички останали хора, които биха имали обществена полза от записване. Няма как журналистите да “огреят” не само навсякъде, но дори и малка част от проблемите.
Друг проблем е че журналистите са зависими – особено в България. Дори точно днес има новина по въпрос – оценката на фондация “Конрад Аденауер” за свободата на печата в България.
Тоест на България дори много повече й трябва да може да се записва без забрана, отколкото САЩ и Канада например – за да може да навакса с това обществото да стане реален и силен коректив на корупцията и престъпността.
Posted 04 May 2010 at 14:04 ¶Браво, Краси! Както винаги елегантно красноречив.
Posted 10 May 2010 at 13:46 ¶коментирай