Month: декември 2009

Сигурно е заради “модерността”, но много политици си направиха “блогове” през 2009-та, най-вече покрай парламентарните избори.

Но като ги попрочете човек в тези дни, огромна част от тях не са никакви блогове, а най-обикновени сайтове.

Разликата е, че един блог е много по-личен, показващ мисленето на политика по конкретен проблем в кратка форма и на разбираем език.

За разлика, блоговете на най-известните политици са просто сайт с копирани едно към едно предимно техни интервюта от други медии.

Приятно изключение е блогът на Мартин Димитров. Както преди да стане председател на СДС, така и след това, той продължава да публикува свои лични мисли по горещите обществени въпроси.

Българските политици или изпускат да използват това мощно средство за своя реклама – поради необразованост или небрежност (по-вероятно второто).

Или просто нямат какво да кажат на избирателите си на разбираем език (най-вероятно).

—-

Дописано:

Николай Младенов (ГЕРБ, министър) – не е блог, а по-скоро автоматично повторение на “туитър”-а му (ако има такъв) – адски кратки мисли, или пък копия от интервюта.

Надежда Нейнски (бивша Михайлова, евродепутат) – няма и претенции за блог. Но и няма нито една нейна мисъл там – само “препечатки” от новинарски издания, някои без връзка с нея въобще.

Николай Камов (БСП) – истински блог, макар и да пише рядко. Поне се вижда, че пише нещо оригинално, а не копира проблеми и коментарите им от медиите.

Мартин Заимов (СДС) – сравнително добър блог.

Ето тази статия най-отдолу (макар и стара) има доста пълен списък на блогове на политици. Повечето са тотално изоставени, или са просто сайтове на които се копират без никакво лично участие или коментар интервюта на политика.

… какво би могло да се направи, та да има някакъв независим контрол над това кого следи МВР?

Няма идеални, неразбиваеми технически системи. Те, както и създателите им – ние, хората – са несъвършени.

Но винаги има достатъчно добри технологии, които да затруднят, да ограничат до достатъчно голяма степен злоупотребите.

Ето едно много добро техническо решение за случая:

– комуникационните оператори (телефонни, мобилни, интернет) да бъдат задължени от закона да внедрят системи за записване (съхраняване) на свои собствени компютри на всички заявки за “следене”, изпратени от терминалите на МВР

– за да се ограничи самия оператор (например негов недобросъвестен служител) да следи какво пък прави МВР, записите се “кодират” (“криптират”) на компютрите на оператора така, че никой да не може да ги разкодира (дори самия оператор:  как става това, по-долу)

– за да се предотврати записването на не-кодирани записи, самото кодиране се осъществява в изпълнимия код на съхраняващите записите програми на компютрите на оператора

– за да не може да се злоупотреби и с предишното, компютърната система да бъде осигурена от реномирана, на всяка цена чуждестранна компания от ЕС или друга страна с ниска степен на корупция; компанията да е световно-известна в информационните технологии

– кодиране с възможност само на упълномощено лице да разкодира като механизъм е отдавна известно: технологията за кодиране на данни “публичен/частен ключ” (public/private key) *. При нея кодиращия информацията (в случая оператора) притежава само едната част от “ключа” (“публичния” ключ), с който може само да кодира, но не и да разкодира

– “публичния” и “частния” ключове се генерират от специална комисия от съдии от някое от върховните съдилища; “частният” ключ остава в съда, а “публичния” се дава на внедряващата фирма да го инсталира в програмата на оператора

Така, съдът ще може – даже е задължително да влезе в закона –  периодично да разкодира и така да осъществява контрол какви заявки за следене са изпращани от МВР към оперторите, без МВР да може “покрият” следите си.

Няма нищо перфектно. Особено когато има хора, готови да продадат морала, честта и достойнството си.

А ако все пак започнат да ни следят, без да въведат достатъчни защитни и проверовъчни механизми срещу произвола на МВР, поне за интернет винаги може да си направим труда да ползваме Tor – програма за анонимно сърфиране. Шансовете да ни проследят тогава са нулеви, особено като се има предвид “капацитета” на МВР.

————
* забележка: понятията “публичен” и “частен” по отношение на “ключовете” са чисто технически и нямат никаква връзка с вид “собственост”