Най-страшното не е, че висши политици и държавни служители в България биват хващани в престъпления. Това се случва във всяка държава. Дори и в най-свястната.
По-страшното е, че те се държат нагло и заплашително пред обществото, дори след като бъдат представени публично сериозни обвинения срещу тях. Страшно е и че съпартийците и антуража им ги подпкрепят. Вместо да избягат веднага от тях като от чума – както правят в уважаващите се държави.
А най-голямата наглост е някой заподозрян в сериозни престъпления да поучава в професионализъм и морал .
Това трябва да стане недопустимо. Такъв човек трябва да бъде изхвърлен завинаги от обществения живот, не само наказателно преследван.
Защо, обаче, това не става?
Защото вътре в себе си мнозинството българи явно приемаме за “допустимо” облагодетелстването от обществена позиция. Реагирали сме били срещу такива неща? Да, ама само когато други се облагодетелстват. Когато изведнъж ние имаме шанса да направим същото, “възмущението” ни се изпарява на секундата.
Политиците ни, от които постоянно се оплакваме, са такива, защото масово и ние сме същите.