Половината от над 320-те български новинарски интернет-медии са анонимни

Половината от над 320-те български новинарски интернет-медии са анонимни

Смразяващо голям дял – 54%, или 176 от общо 324 от българските интернет сайтове за обществени новини – са анонимни.

Най-популярната интернет-медия за обществени новини в България е анонимният сайт bradva.bg (8-мо място по популярност от всички сайтове в България според най-престижната световна класация alexa.com).

Връх в броя създадени онлайн-медии е 2013-а година с цели 38 нови, следвана от 2015 – с 31, и 2010 с – 30. Като цяло се забелязва, че в години на избори се създават повече интернет-медии.

Това са първите изводи от новия ми проект – „Медийно око“.

Всичко започна през ноември 2013-а, когато забелязах поредното „подхлъзване“ на приятели – които явно в резултат от емоционално заслепяване – бяха повярвали на тотално измислени български „новини“. Реших да разбера кой издава въпросния сайт – защото все пак има някаква отговорност към измислици в обществената сфера?

Установих, че е напълно анонимен: никъде в самия него нямаше никаква информация за организация или физическо лице собственик, или за каквито и да е други отговорни лица.

Това ме предизвика да се разровя из интернет и да потърся други подобни български сайтове, претендиращи да „информират“ с новини и коментари по обществени въпроси.
Създадох списък с около над 50 и ги публикувах с позиция защото това е опасно за обществото.

Получих много отзиви – както положителни, така и заплашителни. Много хора помогнаха с посочване на все повече и повече подобни сайтове. включително друг голям списък подобни от група, работеща по подобен проект. С течение на времето – и в резултат от кореспонденция с първоначално попадналите като анонимни медии – те обявиха собствеността си и аз периодично коригирах списъка.

Българската интернет новинарска сфера – катализирана от социалните медии – гъмжи от станалите супер-модерни наскоро фалшиви „новини“. Ето една съвсем прясна от вчера, 11 декември 2016:бежанци вилнеят на коледен базар в Латвия„. Само дето клипа няма нищо общо с Латвия – той е от размирици през 2015-а в Балтимор, САЩ. Но това не попречи да бъде споделен лековерно от десетина човека, които познавам и смятам за мислещи хора – и да бъде видян до момента от над 250 000 души.

Много лесно е да се правят сайтове, които да внушават доверие, независимо от доказаните фалшификати, които пробутват за новини. Блестящо доказателство за това е съвсем наскоро нашумелият случай с над 200 сайта, регистрирани в град Велес, Македония. Повече от половин година те са били „инкубатор“ на над 200 сайта с тотално измислени „новини“, специално настроени за харесване и споделяне от аудиторията на симпатизантите на Доналд Тръмп.

Тръгвайки от заблуди заради невежество, минавайки през търсене на сензация заради чисто бизнес интереси и стигайки до организирани и нарочни кампании за повлияване на общественото мнение, всички тези претендиращи да са „медии“ по обществени въпроси сайтове формират общественото мнение.

Новият проект е своего рода“инвентаризация“ на българските интернет-медии с новини и коментари по обществени въпроси – кой стои зад тях, откога съществуват, колко са популярни в страната и най-важното: кои от тях са анонимни.

Анонимен на практика е всеки сайт, който не посочва – на видимо и лесно достъпно място, на самия сайт – кои са или организацията, или физическото лице, собственик или поне главен редактор.

За да стигнем отвъд външната анонимност, проектът включва проследяване собствеността и на „домейна“ (интернет-името на сайта). От него е възможно да се стигне до собственика на една иначе анонимна „медия“. В много случаи, обаче, информацията там е на техническия изпълнител на сайта, а не на реалния му собственик.
Но само сериозно образовани в интернет технологиите знаят как да проверят тази „домейн“ информация (известна като „whois“). Затова тя няма стойност за обикновения читател или зрител на дадена онлайн медия.

Защо е нужна прозрачност в собствеността и редакционната политика на медиите за обществени новини? В обществените дела в едно демократично общество изказването или повлияването върху позиция, засягащи другите членове на обществото, не могат да бъдат анонимни. Не е морално да е така.
За да вземе информирано решение, гражданинът има нужда да си създаде мнение за това каква е действителността и как работи света, базирано на факти, а не на клевети, лъжи, измислици и конспиративни теории.

А фактите от своя страна в голяма степен зависят от отговорността, която поема разпространяващата ги медия. Но каква отговорност поема една анонимна „медия“? На практика незнайният нейн собственик, издател и редактор отказват да поемат отговорност върху името на организацията или личността си за публикуваното от тях.

Така информиращият се от тази „медия“ гражданин не може да прецени дали има някакви политически или финансови интереси зад дадена публикация там – защото няма как да разбере кой стои зад създаването и разпространяването й.

Тъй като е невъзможно човек, който иска да знае дали попада на анонимна обществена медия, да помни стотиците такива сайтове, още през 2014-а направих, а сега обнових приставката за браузъра Chrome. Тя предупреждава при зареждане на анонимна медия.

Ако някой собственик или редактор на сайт, идентифициран като анонимен в проекта, смята това за невярно, може да ме потърси. След като посочи място на сайта, където ясно е показана собствеността или редакторска отговорност с конкретни имена, веднага ще нанеса корекции.

Абсолютно уверен съм, че за всички нас ще е много ценно и важно да знаем кой влияе на създаването на мнението ни, с което вземаме своите решения за управлението на страната и в обществения ни живот.

ДОПЪЛНЕНИЕ 14.12.2016: Специални благодарности на Константин павлов (Комитата) с безценната му помощ от списък с над 200 български новинарски сайта.

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

До председателя на НС: Внасян ли е след 18 май законопроект за промени в Изборния кодекс?

23 май 2016 г.

До госпожа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България
(копие: заместник-председатели на Народното събрание)

Г-жо Председател на Народното събрание на Република България,

Внасян ли е в Народното събрание след 18 май 2016 г законопроект за промени в Изборния кодекс? В медиите от няколко дни се разпространява копие, чиято достоверност е неустановима и от чийто текст не става ясно дали е внесен в парламента според процедурата. Това създава напрежение в обществото по този изключително чувствителен въпрос от последния месец.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание задължава всеки законопроект при внасянето му да бъде незабавно регистриран в „публичен регистър“ (гл. VIII, чл. 73, ал. 1).

Къде и в какъв вид е този „публичен регистър“? Няма по-естествено и по-публично място за такъв регистър от интернет-страницата на Народното събрание, където вече са публикувани хиляди законопроекти. Но до днес, 23 май 2016 г., там все още няма информация за иначе широко коментираният след 18 май нов законопроект за промени в Изборния кодекс.

Тотално недопустимо и обществено-нетърпимо би било – след като това е най-нашумелият в момента обществен проблем – намерения за такъв законопроект, включително с детайли, да бъдат заявявани вече няколко дни поред, но да не са известни на гражданите в официален вариант.

Надявам се Народното събрание няма намерение отново да взима решения по този въпрос без никаква публичност, в последния момент, както при предните промени на същия този Изборен кодекс през април 2016 г. Всички вие, депутатите, ни дължите абсолютна и навременна прозрачност за всяко ваше действие. Така е, защото решенията по държавните дела взимаме ние чрез вас – нашите пълномощници, които временно представлявате нашата власт.

Настоявам: ако има внесени, но непубликувани на интернет-сайта на парламента към момента законопроекти, те незабавно да бъдат направени достъпни там, включително с информация кога са били оригинално внесени в НС.

Настоявам: ако все още не е част от процедурата, оттук нататък „незабавното регистриране“ на всички новопостъпили законопроекти да означава и незабавното им публикуване на интернет-сайта на парламента, не по-късно от 1 час след внасянето им. Настоявам текст за промени на Правилника на Народното събрание в този смисъла да бъде предложен за гласуване.

Очаквам незабавно действие от Ваша страна, както и да ми отговорите по най-бързия начин какво решение сте взели по настояванията ми.

(Всякаква кореспонденция желая да получавам на електронната ми поща gadjokov@gmail.com. Ако по някакви причини това мое писмо не изпълнява някакви условия, изисквани за да му бъде отговорено, настоявам да получа бърз отговор с описание какво точно и конкретно трябва да добавя като информация, за да изпълни писмото условията за отговор.)

Красимир Гаджоков, гражданин

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворен отговор до Мира Асенова и Н. Зарева: Ние сме ЕДНО, очаквайте ни още повече и по-шумни

Уважаеми Мира Асенова и Н. Зарева,

Видях писмото ви до Елена Хамбарджиева, която имам честта да познавам, макар и задочно.

От 20 години живея в чужбина. Не съм спирал да се занимавам с това какво мога да направя нещо за да стане България едно много по-добро място за живеене, в което и аз да се върна да живея някой ден.

Знам, че вероятно ще прозвуча назидателно, но ще рискувам все пак да споделя някои мисли и възприятия, които явно са ви убегнали.

България е моя Родина и това ми дава свещено право не само да ми пука какво става с нея, но и да участвам активно да я променям. Отношението към мястото, където човек е роден и израсъл, е фундаментално, изключително и свръхспециално. Неслучайно абсолютно никой – освен безчовечните тоталитарни режими, какъвто вече имахме – няма наглостта и не прилага жестокостта да лишава или погазва правото на човек да поддържа най-близка връзка с Родината си.

Страхотно е да има къде да се завърнеш. А в пътуването, обикалянето на света няма нищо лошо, нито страшно. Нито е „завинаги“. Особено в този динамичен век.

А и човек научава как са решени проблеми, които ние в България от четвърт век мъчим и въобще не сме мръднали (обърнете внимание на пътищата следващия път, като сте по тях; свикването с отвратителното им състояние е един от проблемите).

В чужбина, където и да се намирам, се чувствам едно с всички български граждани. Не ми е безразлично когато научавам, че сънародниците в България са едни от най-недоволните от живота си в ЕС и въобще дори целия свят.

Тогава е съвсем естествено човешко чувство на съпричастие да ни се иска да направим нещо за да не е така. Ето това дава право да искаме и да можем да променим обществото в България.

Но конкретната причина да ви отговоря е усещането, че – освен обяснимата болка – има и много заблуди, както и буквално преписани манипулации в писмото ви.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо до Председателя на НС: не съм ви упълномощил да представлявате моята власт с непроверени слухове, измислици и преувеличения

Отворено писмо

До: Госпожа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание

на Република България

3 май 2016

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Изключително ме разтревожи начинът Ви на аргументация по промените в Изборния кодекс по време на срещата в Народното събрание на 26 април 2016, в която сте участвали заедно с Министър-председателя и представители на парламентарно-представените партии.

Вие сте мой народен представител – така е според решение на Конституционния съд, независимо от кой избирателен район сте избрана (не, че българите в чужбина въобще имаме район или пък можем да гласуваме за конкретни народни представители).

Затова настоявам Вие, когато представлявате моето мнение и моята власт в Парламента, да базирате мненията и решенията си само на сериозна логика, проверени факти и съобразяване със степента на обществените явления, на които се позовавате.

В стенограмата, за съжаление, намирам свидетелства за точно обратното. Ваши две реплики за изборите в чужбина – “… Изборния кодекс, създава възможност да се разкрие секция при 20 заявки, а в деня на изборите отиват да гласуват примерно пет души.”, както и “Най-фрапантното е, когато броят на гласувалите е по-малък от членовете на секциите комисии, чийто състав е командирован от българската държава за три дни, за да отидат там и да гарантират честни избори.” – са базирани на един единствен единичен случай от общо 428 секции в чужбина в изборите през 2014-а. Във всички останали 427 секции в чужбина са гласували над 20 избиратели.

Фрапантно е само едно: че не сте си направили труда да проверите фактите, при положение че протоколите от за всички избори досега са публично достъпни на уебсайта на ЦИК. Както и това, че ние, гражданите, които сме ви упълномощили временно да взимате решенията за държавата от името на нашата власт, трябва да се съмняваме, пре-проверяваме и посочваме такива груби нелогични необоснованости в аргументацията Ви.

Няма никаква логика или здрав разум такова изключително рядко и незначимо по степен отклонение да бъде давано за пример. Не може чрез “аргументиране” на обстоятелства с толкова малка степен на разпространеност да бъдат взимани толкова важни решения – като тези за промени на изборните правила, засягащи стотици хиляди български граждани.

Намирам за необяснима липсата на познания за изборните правила, демонстрирана от Вас, когато се опитвате да аргументирате позициите си и в друг пример: “В същото време българската държава е осигурила по трима служители командировани там.” (в секциите в чужбина). Не трима, а само един представител на държавата се изисква за секция в чужбина. При това, не е нужно да е командирован държавен служител – законът изрично позволява (и вече е практика) да е местен български гражданин, упълномощен да представлява държавата.

Несериозно и особено лишено от здрав разум изглежда и Вашето “решение” за това колко “лесно” биха могли да гласуват българските граждани от чужбина: “не виждам проблем за наш сънародник от Гърция да вземе един автобус и да си дойде за два часа, за да упражни правото си в България”.

Крайно учуден съм от липсата на елементарно съобразяване от Ваша страна, че само от Атина (например) до Петрич пътят е над шест часа в едната посока (и то с автомобил). Какво да говорим за стигането – само заради изборите – до по-далечни населени места, като Варна или Бургас. Защото би трябвало да знаете и, че избирателят не може да гласува веднага като влезе на територията на България, а само където е в избирателния списък – обикновено по постоянен адрес.

Крайно опростенческо и неадекватно на реалността е и твърдението Ви, че “Има достатъчно гаранции за правото на нашите сънародници да намерят начин и да упражнят гласа си и тези, които искат, го правят”.

Ще обясните ли на българските граждани от Лондон – специално на над 8000 гласували през 2014-а там – дали ще имат осем секции за гласуване, след като е прието, че в една секция могат да гласуват не повече от 1000 души? Или ще се чака за гласуване по осем часа?

А на 7000 българи в САЩ, гласували многократно досега, но живеещи далече от милионни градове, които сега ще бъдат лишени на практика от възможността да гласуват – освен ако не решат да отделят цял ден (или дори няколко дни)?

Но най-разгневен съм от това, че грижата Ви да не покажете “уплаха”, грижата за собствения ви образ стои над грижата за решение в обществена полза и според обществените желания – за което намирам потвърждение в репликата Ви “В Преходни и заключителни означава, че сме се уплашили и го вкарваме в Преходни и заключителни”.

Не съм Ви упълномощавал да представлявате моята власт по този начин – като базирате решенията си на нелогични, несвързани с реалността, крайно преувеличени или неадекватно малки проблеми. Виждам липса на логично мислене, виждам несъобразяване с реалността и със степента на процесите и явленията, на които се позовавате като определящи решенията Ви. Намирам тази липса за опасна за обществото и заплаха за националната сигурност на България.

На въпросната среща сте казали и “Крайно време е Конституционният съд веднъж завинаги да се произнесе” (за последиците от току-що въведеното задължително гласуване).
Понеже съм напълно съгласен с в Вас в този конкретен случай, настоявам Вие – като представител на моята власт, за което временно съм Ви упълномощил – да се обърнете официално към Президента на републиката да сезира Конституционния съд.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков,

гражданин и избирател, Торонто, Канада

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо до премиера: Научете се да носите политическа отговорност; ако не можете – нямате място в управлението

Г-н Министър-председател,

След взрива на недоволство от необяснимите, претупани промени в Изборния кодекс в последните работни часове на миналата седмица, вменяващи задължение за гласуване и отнемане на възможността да стотици хиляди българи в чужбина да гласуват, вашата реакция е крайно странна, неадекватна и меко казано, политическо аматьорство.

След като мнозинството на ръководената от Вас партия е гласувало тези анти-демократични промени, вие нямате никакво морално право да се дистанцирате от тях. Откъде-накъде решихте, че има някакво “оправдание” в това, че – както мнозина предполагаха, а сега вие потвърждавате – тези промени са ви били на практика пробутани от “Патриотичен фронт”?

Как така “ако беше правителството на ГЕРБ, въобще нямаше да ги приемем?” За мнозина това звучи като признание, че понеже нямате абсолютно мнозинство в парламента, смятате за “нормално” едва ли не “автоматично” да приемате исканията на всяка друга партия? В последния момент и задкулисно – без дори най-елементарно публично оспорване или обществен дебат?

Какво означава подобна позиция, освен признание, че за запазване на всяка цена на сегашното правителство и парламент, сте готови да изтъргувате политически всякакъв натиск, дори противоречащ на принципите на водената от Вас партия, та дори и на Конституцията?

Ще е много добре също да престанете с осланянето единствено на преценката  през Вашия личен мироглед относно обществени въпроси. Какъв аргумент е “нека има социологически изследвания преди изборния ден, аз не ги чета”? Потърсете от какво се интересуват и дали одобряват това избирателите, а не само Вие самият.

Какъв аргумент може въобще да бъде и “десетилетия наред българите се възмущават от гласовете от Турция”? Да не би да искате да кажете, че одобрявате сегрегацията на българските граждани спрямо това дали те живеят в “удобна” или “неудобна” държава? Докато българските граждани по Конституция имат равни права, от вас се очаква най-малкото да защитавате това равенство. А не да се поддавате на всеки повей на вятъра от страна група крещящи ксенофоби.

И накрая, мнозинството български граждани ви е гласувало доверие да поемате отговорност, а не да ви “омръзва да поемам цялата тежест за всяко решение, както и от непрестанните закани на една или друга формация за излизане от коалицията, ако не получи това, което иска”.

Какви са тези закани? Дайте да ги чуем. Имаме право да ги знаем, за да реагираме. В крайна сметка, вие сте само представител на нашата – на избирателите – власт. За да я упражним, ние имаме право да знаем кой какво иска от нас чрез Вас, нашите представители.

Ако не разбирате всичко това или не го можете – мястото ви не е в управлението.

Красимир Василев Гаджоков, български гражданин

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо: Министър Бъчварова, подайте си оставката – нямате право да ни представлявате след като нямате идея за демокрация

До заместник министър-председателя на Министерския съвет на Република България г-жа Румяна Бъчварова

Уважаема г-жо Бъчварова,

Предлагам Ви да си подадете оставката колкото може по-скоро.

Няма друга достойна позиция, след като няколко пъти набедихте граждани, че правят “провокации” срещу правителството само заради публично изказани несъгласия с неговите позиции – или заради липса на позиции въобще.

Нямате право да заемате толкова критично важната длъжност (дума, произлизаща от “дълг”) в нашата държава, след като Ви липсва елементарна образованост в областта на демокрацията.

Нямате право да подменяте значението на думите защото Ви е удобно на момента. Ако имахте елементарно разбиране за демокрация, би трябвало да Ви е ясно, че “провокация срещу правителството и властта” може да се използва като израз само ако има опит за нарушение на Конституцията или законите.

Не само че нито Конституцията, нито законите на демократична България забраняват, а точно обратното – те гарантират правото както на свободно (от преследване и сплашване) слово, така и нещо повече: абсолютното право на суверена (народа) да държи сметка на представляващите го в правото му да упражнява властта си.

Вие – както и цялото правителство, парламента и съдебната система – сте само едни временни наши представители на това наше право. Като такива сте абсолютно задължени да отговаряте на всички въпроси , които всеки гражданин ви поставя, без значение какви конспирации ви се привиждат. Отговорът трябва да е смислен, по същество и изчерпателен.

Ако нямате капацитета или разбирането за това – нямате работа като наш представител в управлението.

Моля предайте тази позиция и на г-н министър-председателя, който също явно не разбира демокрацията и правата на гражданите – съдейки по неговото мълчаливо одобрение на Вашите произволни и неадекватни квалификации с думата “провокация”.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков, гражданин на Република България,
с изрично и писмено удостоверение за несътрудничил с комунистическата “Държавна сигурност”

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather

Хакерските атаки срещу държавата: масово журналистическо невежество

Продължават тоталното шествие на журналистическо невежество за „хакерските атаки“, продължаващи от 2 седмици вече, в които се твърди че участвали „2 млрд. компютри„, които се „опитали да влязат“ в сайтовете на българските държавни институции (ЦИК, президента, ДАНС).
Също, как „компютърните атаките срещу държавните ни сайтове са от целия свят – от Виетнам, Румъния, Турция, Украйна, САЩ и Африка„.
 
Първо да припомня стария виц: не било компютри, ами компоти; и не били изнесени, а върнати; и не в Япония, а от СССР.
 
Не било компютри, а компоти
Абсолютно невероятно е да има 2 милиарда заразени компютри (дори ако броим и смартфоните), които да бъдат насочени в атака срещу сайтовете точно на българската държава.
Най-големите мрежи с превзети компютри (наричани още „мрежа от роботи“ или „армия от зомбита“) са от порядъка на 30 милиона. Което не е малко, но няма нищо общо с 2 милиарда.
 
Има число 2 милиарда – но то е броят заявки от тази „армия от роботи“ за даден период от време, а не броят  уникални отделни компютри, участващи в атаките.
 
Не били изнесени, а върнати
Атака има и то мощна. Но нейната цел и ефект не е някой да „влезе“ в държавните ни сайтове, а само да ги направи недостъпни.
Което също е проблем, разбира се. Но разликата е огромна с представата на средния човек, който под „хакерска атака“ разбира обикновено проникване с цел кражба, незаконна промяна или унищожаване на информация. Нищо подобно няма при сегашните атаки.
 
Не в Япония, а в СССР
Простото изброяване на държави в контекста на тази атака – без никакви уточнения какво означава това – създава у обикновения човек изключително грешната представа, че въпросните страни на държавно ниво извършват атака срещу България.
Нищо подобно – просто това са страните, в които конкретната „мрежа от роботи“, наета от поръчалите атаката, има заразени компютри, на които подава команди за атака. Ако това е показателно с нещо, то е че в тези страни явно хората, фирмите и държавата най-малко им пука да си защитават компютрите. Например, по най-бърз начин да инсталират всички обновления, които излизат от производителя или автора на софтуер. Също, да имат добра, работеща и редовно обновявана антивирусна програма. Но не по-малко и какви са техните навици за информационна сигурност – дали и колко внимават какви сайтове посещават и какви връзки, особено в емейли, щракат.
Журналистите трябва да бъдат много по-професионални – да се консултират с експерти; да се учудват, когато здравият им разум им подсказва, че нещо не звучи смислено – защото са отговорни за внушаването на ирационални страхове у хората, особено когато става въпрос за технологии.
сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
А „разкодирайте“ ей тази електронна идентичност де!

А „разкодирайте“ ей тази електронна идентичност де!

a-hakni-tova-de

С наближаването на референдума за електронно дистанционно гласуване на 25-и октомври един от постоянно изтъкваните страхове на скептиците е, че електронния вот не може да бъде таен.

Това е абсолютно невярно – вероятно поради недостатъчна лично познания на твърдящите го, или поради липса на усилие да се консултират с експерти в областта на информационната сигурност.

Купуването или принуждаването на гласоподаватели са неизбежни независимо от технологията: е-гласуването няма да увеличи тези възможности 

Тайната на вота има две страни, които повечето противници на е-вота – дали заради незнание, дали заради удобство да защитят тезата си против – не си правят труда да забележат и разделят.

Първата страна няма нищо общо с технологиите или с начина на гласуване – тя е чисто психологическа. Въпросът при нея е колко е възможно и вероятно избирател да бъде подкупен или заплашен да гласува по даден начин от някого другиго. По тази страна на тайната на вота няма никаква разлика между сегашното присъствено гласуване в тайна кабинка, и от друга страна – електронното дистанционно. И при двете технологии, дали група избиратели ще бъдат подкупени или принудени зависи само от тяхното собствено решение дали са готови да се поддадат на натиск или продадат.

Противниците на е-вота твърдят, че работодатели или други въздействащи ще гласуват на практика „вместо избирателя“. Но за да направят това, тези принуждаващи или купуващи гласове ще трябва да се идентифицират като гласоподавателя. А това означава, че ще трябва да получат нещо от него – например картата с електронният им подпис или електронната им лична карта, както и ПИН-кода към нея, или какъвто друг вид начин за уникална идентификация бъде осъществен.

Но и при днешния присъствен и хартиен вот има елементарен начин подкупващият или принуждаващият да е сигурен, че е гласувано според желанието му: като изиска от избирателя да заснеме бюлетината с вота си докато е в тайната кабинка. Масовото наличие на мобилни телефони с камера позволява всеки да го направи. Ако ли пък заплашеният или подкупен избирател няма такъв – принуждаващия или купуващия може да му осигури преди влизане в секцията.

Но как стои въпросът с технологичната страна на тайната на вота? Там има тотална и абсолютно неразбиваема защита на тайната на вота.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
5 измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване

5 измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване

(снимка: time.com)

По повод на една публикация противника на е-гласуването на Петър Кичашки, който наскоро беше и в ТВ студио със същите аргументи:

Мит 1: „Електронното гласуване не е световна тенденция“

Не съм видял някой да твърди, че е преобладващо в света. Но определено е неизбежна тенденция.
И в случая България има уникалния шанс да е една от първите в света с нещо много напредничаво. Това какво – отрицателно ли е само по себе си?

Също така, авторът на „митовете“ явно не знае, че Съвета на Европа подкрепя електронното гласуване, защото то е „съвместимо с изискванията за тайно, равно и пряко гласуване и е средство за демократично изразяване, както и обикновеното гласуване (с бюлетини).

И не е случайно, че именно в държави като Швейцария или Франция, гласуването по Интернет е вече всекидневие

Мит 2: „Електронното гласуване не е сигурно“

Всичко е възможно да се „хакне“, защото е направено от хора. А хората правят грешки пропуски.
Но не всичко е вероятно да се „хакне“ – защото макар и с грешки, хората правят и много сигурни системи. Сигурността не идва само от технологиите, но и от практиките и дисциплината в прилагането им, от професионализма на хората в тези процеси.

Какво твърдят всъщност плашещите с несигурността на е-гласуването? Твърдят на практика, че понеже всяка система е възможно да бъде „хакната“, то заради това не трябва да ползваме технологии! Излиза, че би трябвало да се откажем от съвременния свят, защото всички бизнеси и въобще човешки дейности са „обречени“ да бъдат „разбити“. Ако приемем просто възможното, без значение колко малка е вероятността му, за „сигурно„, то би трябвало вече всички да са хакнати, всичко да е в хаос!
А това – очевидно – няма нищо общо с реалността.

Но да предположим, че след едни избори с е-гласуване установим, че е имало значителни манипулации в резултат точно на частта от вота по интернет (защото хартиеното гласуване си остава – не се премахва).
Какво ще направим? Ще отменим изборите. Не е чак толкова фатално. Много по-фатално за България е да не опитва да напредва, да се „снишава“, да се движи на опашката на цивилизацията, щото всичко трябва да ни е „гарантирано“ …

Колкото за проблемите на сигурността на естонската система – те са почти изцяло само от оперативен характер: нито с процеса като цяло, нито с технологиите. Отговорих подробно на популярната презентация на американския професор, който анализира естонското е-гласуване с екипа си.

Тези оперативни проблеми могат да се решат с повече обучение и професионализъм и с повече групи за контрол над процеса.

И да, трябва да положим специални много по-сериозни усилия – заради потенциалните враждебни държави (или вътрешни вредители), които биха искали да „хакнат“ едни български избори. Естонците не са положили много от един пакет от такива мерки, както се разбира. Но не заради липсата на технологии и процеси, а заради невнимание и недостатъчна оценка на рисковете.

Има голям набор технологии и процедури, които са стандартни дори при средноголеми фирми, които обаче са били пренебрегнати тотално от естонците (в края на предната ми публикация по въпроса и в коментари под нея).

Мит 3: „Електронното гласуване няма да повиши избирателната активност“

Това е поле за дебат. Но я да видим какво се случи при единствената реална аналогия, и то не къде да е, а точно в България? През 2011-а за пръв път беше предложено електронно преброяване на населението в страната. Скептиците очакваха 10-15% от хората да се „самопреброят“ по интернет. Но цели 40% (!!!) го направиха.

Има и други различия с Естония: те имат само около 13% живеещи в чужбина граждани, докато България има до 21% по някои оценки.

Допълнително, избирателната активност може да се повиши и заради по-високото доверие към изборния процес и резултат – което от своя страна отразява по-голяма прозрачност и по-малката зависимост от човешкия фактор, които предлага е-гласуването.

Мит 4: „Електронното гласуване е скъпо“

Електронният подпис е нужен на българските граждани не само заради е-гласуването. Той и в Естония не е въведен само заради това – ползва се за банкиране, за всякакви официални взаимодействия с държавната администрация – плащане на данъци, ползване на социални и здравни осигуровки, банкиране.

Така със сигурност ще има огромни спестявания на средства и ресурси – и нерви – в резултат от масово въвеждане на е-подписа в личните ни карти не само заради е-гласуването.

Колкото до разходите, само в чужбина изборите струват 1.5 милиона лева всеки път на 4 години (минимум – когато са по-чести, и повече). А след като за целите избори сумата е около 50 милиона лв, ако приемем скептичната оценка – че и в България, както в Естония, електронно ще гласуват само около 20% от хората – то съвсем грубо говорим за спестяване на едни повтарящи се всеки 4 години разходи от порядъка на 9-10 милиона лева.

Мит 5: „Електронното гласуване не гарантира тайната на вота“

Това е най-популярният аргумент и – най-неадекватен, но и най-използван за манипулация на непредубедените.

Да не би сега да не е известно „стоенето зад гърба“ – гласуване от хора, които биват или принудени, или подкупени? И принуждаващият/подкупващият пак може да получи 100% гаранция, че е гласувано както е искал (елементарно и известно – заснемане на вота в тайната кабинка с масово достъпните смарт-телефони).

Да не би сега да е невъзможно било изпълнителите, или монтиращите, или някой от Секционната избирателна комисия – а защо не е и някой от избирателите дори – да монтира незабележима миниатюрна, предаваща по WiFi камера в тайната кабинка? Има ли такива технологии? Има. Възможно ли е това? Възможно е.

Ако ще си говорим за произволни спекулации и теории на конспирацията, то „всичко е възможно“. Обаче в реалния живот само някои неща са вероятни, а от тях пък само някои се случват наистина – и заради човешката природа, и заради усилията за контрол.

И накрая  – за разликата между „летенето“ и е-гласуването: за първото още няма грам технология (освен в сънищата). А за второто има много – и технология, и години опит – в реалността.

Та нека не сравняваме „ябълки“ с „булдозери“. И нека се опитваме да „летим“ където е възможно – в стремежа си да постигаме нещо най-напредничаво като нация, а не да се „снишаваме“ да не ни отсече ятагана преклонената главица …

(снимка: взаимствана от www.nydailynews.com)

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather
Критика на критиката към естонската система за електронно гласуване

Критика на критиката към естонската система за електронно гласуване

(снимка: Estonian Public Broadcasting, news.err.ee)

Наближава референдумът по въпроса дали да въведем дистанционно електронно гласуване по Интернет. Медиите бълват статии – и особено коментари – дали и колко сигурен е този начин да упражняване на вота.

Забелязват се огромни приливни вълни от лаици, които може би добросъвестно, но твърде умозрително или повърхностно разсъждават по специфични въпроси, които не са по силите им.

Продължават да се ширят и масово отдавна разбулени, несвързани с електронното гласуване митове. Например, че гласовете се броят от „чували“ – тотално невярно: броят се по данни на секционните избирателни комисии. Те от своя страна са ги преброили пред наблюдателите и застъпниците и изпратили протоколите веднага в РИК/ЦИК по факс или емейл.

Сред тази какафония, обаче, има и скептици, базиращи своето отрицателно отношение към е-гласуването на сериозни анализи на независими експерти.

Особено популярни са дискусиите за най-напредналата с електронно гласуване в света държава – Естония. Масово известни – цитирани в западаната преса и в България – са критичните видеопрезентации на професор Дж. Алекс Халдерман към естонската система.

Като старши специалист с над 10 години стаж в областта на информационната сигурност в мултимилиардна канадска компания, това няма как да не привлича моето внимание.

Няма “загадка” какво е моето лично мнение за това може ли да се подобри естонската система или дали може да се направи още по-добра такава. Фактът, че съм един от 42-мата членове на най-големият и най-известен граждански Инициативен комитет в подкрепа на електронното гласуване “Гласувай без граници” с представляващ тенис-легендата Мануела Малеева, говори красноречиво.

Че не само аз съм на това мнение говори и друг факт: във въпросният инициативен комитет сме 15 дългогодишни ИТ-професионалисти и ИТ-предприемачи. Отделно, към ИК има 5-ма експерти по информационни технологии. Няколко от всички тези професионалисти сме специализирани в информационна сигурност.

Безспорно, видеопрезентациите на проф. Халдерман са ефектни. В тях са показани някои съществени слаби страни на естонската система за гласуване.

Но огромна част от откритията за “несигурност” не е толкова в технологиите. Самият професор признава, че естонците са разработили една сложна система с много добър дизайн на сигурността.

Най-големите проблеми, посочвани в най-известните му презентации, са в областта на прилагането на елементарни процедури и правила за оперативна сигурност.

Какво е оперативната сигурност? Това е да има подробни и завършени, описани процедури да се прилагат най-добрите практики в областта на информационната сигурност, съпътстващи изграждането и експлоатирането на една техническа система.

Ето един пример: оставяте ли ключ под изтривалката пред апартамента си? Някои все още го правят. Това е лоша оперативна сигурност: вие знаете, че не трябва да оставяте ключ там, защото е леснодостъпно място и защото е известно, че се прави.

Точно такива са много голямата част от проблеми, които са открили професор Халдерман и неговия екип. Примерите, които той дава, са почти само за липса или неспазване на елементарни процедури и правила.

Някой ще възкликне: след като естонците не са ги спазили, каква е гаранцията че ние ще ги спазим?
Аз бих попитал: а какви са гаранциите, че се спазват механизмите за защита на изборите от манипулации при сегашното (физическо) гласуване? Такива гаранции има точно колкото и при бъдещето електронно гласуване – можете да се убедите от публикацията на Йовко Ламбрев.

Забележете, че голяма част от тези “открития” за несъвършена сигурност в естонския процес на е-гласуване стават известни не защото са открити от проверяващи ии изследователски екипи, а заради доброволна инициатива на самия екип на естонците – да заснемат видео, демонстриращо как работи целият процес. Това, разбира се, не ги оправдава за много от недостатъците – известна поговорка в средите на информационната сигурност е че “скриването не е начин за сигурност.”

Голямата част от списъка на тези недостатъци на оперативната сигурност може да се коригира с елементарни и известни начини на организация – като например избор на множество екипи, които да се контролират взаимно. Други са просто азбучни случаи на пропуски в елементарни процедури за сигурност, каквито например не се допускат в сериозни организации, като най-големи телекомуникационни фирми. Познания и дисциплина да не ги допускат имат не само специалистите по сигурност, но и всички други участници в процеса, дори и не-технически ориентираните.

За да убедим скептиците, че е възможно тези пропуски не са ни най-малко сериозни или фатални и могат да бъдат преодолени, ще трябва да навлезем в технически подробности.

Някой ще възкликне: “Ама това е много сложно!” Да, сложно е. Но е дългогодишна практика, не нещо ново. “Дяволът – както се казва – се крие в детайлите”. “Ангелът също” – бих си позволил да добавя аз.

Ядрените реактори да не би да не са много сложни? А самолетите? При това от спазването на процедурите и правилата за тяхното правилно опериране зависи не просто един вот, а животът на стотици или дори милиони хора.

Затова нека се заемем с примерите на посочените пропуски в оперативната сигурност на естонския процес е-вота и как те могат да бъдат преодолени със стандартни, отдавна известни практики и технологии:

ПРОПУСК 1: “Сървърът, където се разработва софтуера за е-гласуването, е свързан директно към Интернет и така е атакуем както отвън, така и от инсталирането на вреден софтуер (“malware”) който да вкарва несигурност отвътре навън”.

чети нататък

сподели в Facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в Facebooktwitterrssby feather