До председателя на НС: Внасян ли е след 18 май законопроект за промени в Изборния кодекс?

23 май 2016 г.

До госпожа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България
(копие: заместник-председатели на Народното събрание)

Г-жо Председател на Народното събрание на Република България,

Внасян ли е в Народното събрание след 18 май 2016 г законопроект за промени в Изборния кодекс? В медиите от няколко дни се разпространява копие, чиято достоверност е неустановима и от чийто текст не става ясно дали е внесен в парламента според процедурата. Това създава напрежение в обществото по този изключително чувствителен въпрос от последния месец.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание задължава всеки законопроект при внасянето му да бъде незабавно регистриран в „публичен регистър“ (гл. VIII, чл. 73, ал. 1).

Къде и в какъв вид е този „публичен регистър“? Няма по-естествено и по-публично място за такъв регистър от интернет-страницата на Народното събрание, където вече са публикувани хиляди законопроекти. Но до днес, 23 май 2016 г., там все още няма информация за иначе широко коментираният след 18 май нов законопроект за промени в Изборния кодекс.

Тотално недопустимо и обществено-нетърпимо би било – след като това е най-нашумелият в момента обществен проблем – намерения за такъв законопроект, включително с детайли, да бъдат заявявани вече няколко дни поред, но да не са известни на гражданите в официален вариант.

Надявам се Народното събрание няма намерение отново да взима решения по този въпрос без никаква публичност, в последния момент, както при предните промени на същия този Изборен кодекс през април 2016 г. Всички вие, депутатите, ни дължите абсолютна и навременна прозрачност за всяко ваше действие. Така е, защото решенията по държавните дела взимаме ние чрез вас – нашите пълномощници, които временно представлявате нашата власт.

Настоявам: ако има внесени, но непубликувани на интернет-сайта на парламента към момента законопроекти, те незабавно да бъдат направени достъпни там, включително с информация кога са били оригинално внесени в НС.

Настоявам: ако все още не е част от процедурата, оттук нататък „незабавното регистриране“ на всички новопостъпили законопроекти да означава и незабавното им публикуване на интернет-сайта на парламента, не по-късно от 1 час след внасянето им. Настоявам текст за промени на Правилника на Народното събрание в този смисъла да бъде предложен за гласуване.

Очаквам незабавно действие от Ваша страна, както и да ми отговорите по най-бързия начин какво решение сте взели по настояванията ми.

(Всякаква кореспонденция желая да получавам на електронната ми поща gadjokov@gmail.com. Ако по някакви причини това мое писмо не изпълнява някакви условия, изисквани за да му бъде отговорено, настоявам да получа бърз отговор с описание какво точно и конкретно трябва да добавя като информация, за да изпълни писмото условията за отговор.)

Красимир Гаджоков, гражданин

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

Отворен отговор до Мира Асенова и Н. Зарева: Ние сме ЕДНО, очаквайте ни още повече и по-шумни

Уважаеми Мира Асенова и Н. Зарева,

Видях писмото ви до Елена Хамбарджиева, която имам честта да познавам, макар и задочно.

От 20 години живея в чужбина. Не съм спирал да се занимавам с това какво мога да направя нещо за да стане България едно много по-добро място за живеене, в което и аз да се върна да живея някой ден.

Знам, че вероятно ще прозвуча назидателно, но ще рискувам все пак да споделя някои мисли и възприятия, които явно са ви убегнали.

България е моя Родина и това ми дава свещено право не само да ми пука какво става с нея, но и да участвам активно да я променям. Отношението към мястото, където човек е роден и израсъл, е фундаментално, изключително и свръхспециално. Неслучайно абсолютно никой – освен безчовечните тоталитарни режими, какъвто вече имахме – няма наглостта и не прилага жестокостта да лишава или погазва правото на човек да поддържа най-близка връзка с Родината си.

Страхотно е да има къде да се завърнеш. А в пътуването, обикалянето на света няма нищо лошо, нито страшно. Нито е „завинаги“. Особено в този динамичен век.

А и човек научава как са решени проблеми, които ние в България от четвърт век мъчим и въобще не сме мръднали (обърнете внимание на пътищата следващия път, като сте по тях; свикването с отвратителното им състояние е един от проблемите).

В чужбина, където и да се намирам, се чувствам едно с всички български граждани. Не ми е безразлично когато научавам, че сънародниците в България са едни от най-недоволните от живота си в ЕС и въобще дори целия свят.

Тогава е съвсем естествено човешко чувство на съпричастие да ни се иска да направим нещо за да не е така. Ето това дава право да искаме и да можем да променим обществото в България.

Но конкретната причина да ви отговоря е усещането, че – освен обяснимата болка – има и много заблуди, както и буквално преписани манипулации в писмото ви.

Сигурен съм те са плод предимно на псевдо-„журналистиката“, облъчваща хората в страната с пошла посредственост на псевдо-сензационност, заплашителна конспиративност и болни фантазии. Макар голяма вина за това да имат невежеството или аморалното желание за търговската сензация на цената на опростачването на нацията, твърде голяма част е преднамерена манипулация.

Явно това е толкова дълбоко вплетено в съзнанието ви – на вас лично и конкретно – че сте напълнили писмото си с примери и аналогии, неиздържащи елементарна логична и фактологична проверка на реалния свят.  Но това приемане и споделяне на манипулациите не е само ваш личен проблем – а огромен обществен проблем за цялата страна.

Затова ще започна отговора си с нещо изключително типично – за съжаление – като похват: измислянето (или преписването без мислене) на очевидни и нагли лъжи, които е толкова лесно да бъде проверени фактологично :

Този резултат можеше да бъде различен, но живеещите в САЩ и  Европа българи не поискахте същия брой секции като в Турция,  въпреки че ИК на Мая Манолова ви позволяваше при 40 подадени заявления да откриете секция и в Антарктида.

Очевидно сте „преписали“ без мислене някоя от опорните точки на най-изтъкнатите български лъжци в общественото пространство – депутатите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Или от някой друг злонамерен нахалник, имаш наглото невежество да се обявява за „патриот“ с подобни „аргументи“.

Ако си бяхте направили труда да направите елементарна проверка на числата – а те са достъпни публично за всекиго от две години насам на сайта на ЦИК – щяхте да „откриете“, че дори само в 6 (шест) европейски държави (Великобритания, Испания, Германия, Холандия, Гърция и Франция) избирателните секции през 2014-а са колкото тези в Турция: 136. В цяла Европа са 218, а заедно САЩ и Европа – 260: почти два пъти повече от Турция.

Отричането и незаинтересоваността от реалността или фактите, за съжаление, е твърде масово и крайно опасно явление в българския обществен живот.

Казвате още на Елена:

Как не ви стана неудобно да говорите от името на два милиона българи зад граница, от които вероятно не познавате повече от 100?!

Нито Елена, нито някой от другите българи от чужбина – които със сигурност сте забелязали в медиите покрай бурната ни реакция срещу ограничаването правото ни да гласуваме от последните седмици – не си присвоява правото да говори от името на всички или дори голяма част от българиТЕ (членувано – забележете) зад граница.

Но да говори за общия проблем на мнозина право има всеки, който е засегнат от този проблем. Особено тези, които искат да направят нещо, а не само да се оплакват без ефект.

Самите вие на многобройни места във вашето писмо използвате „ние ….“ в контекст, от който става ясно, че визирате не само вас – двама български граждани. Затова забележката ви е неуместна. Още по-неуместно е да започнете писмото си точно с този изкуствено пробутван „проблем“.

Явно не сте научили достатъчно какво е демокрацията. Вероятно защото нейните основи и начини на функциониране все още не се изучават в българските училища повече от повърхностно.
Между изборите демокрацията също съществува. И работи чрез активните граждани. Те говорят от името на будната част на обществото – без да са и без да трябва да са формално упълномощени. И без да трябва да са мнозинство. Точно защото са граждани – извън тясната прослойка държавни служители, които сме упълномощили да упражняват нашата (на всички граждани) власт в ежедневните държавни решения.

На всеки гражданин и гражданска формация е предоставена възможността да изрази мнение, да критикува обществени проблеми и държавната администрация. Точно затова – заради равните възможности – гражданската активност е съвсем легитимна обратна връзка при демокрацията. Дори да е резултат от дейността на отделни хора или малки групи. И е съвсем естествено упълномощените да взимат решения държавни служители – а те са точно служители на гражданите: народните представители, премиера, министрите, Президента – имат задължението да се вслушват в гласа на отделни граждани или активни техни групи. И да преценят и евентуално да коригират позициите си в резултат от това.

Изборите са на 4 години, а обществените проблеми са всеки ден. Сигурни сме не предлагате всички да мълчим до следващия вот, защото само тогава има „абсолютна представителност“?

В състояние ли сте  да цитирате (по Търговския регистър) колко от работещите в чужбина  инвестират в България? Надяваме се, че под „инвестиция” не разбирате парите, които изпращате за близките си, и които те харчат за собствени нужди, а не за общото благо.

Общото благо? За кое общо благо говорите? 3 (три) милиарда лева годишно са директни свежи средства, вливащи се в потреблението в българската икономика от българите в чужбина.  И това са само официално преведените по банкови пътища средства – според Световната банка, реалните са до три пъти повече (заедно с недекларираните суми по не-банков път).
Нима не забелязвате 600-те милиона само от ДДС (20% от тези 3 милиарда) годишно върху „харчения на близките за собствени нужди„, които влизат в  държавния бюджет и оттам отиват за „общото благо“?

Но нещо повече: още 750 млн до 1.5 милиарда лв от този поток отиват в заплати, осигуровки и пенсии за работещите във фирмите и институциите, където нашите близки изразходват тези средства за покупка на стоки и услуги. По веригата потребител – бизнес – потребител – бизнес и т.н., те достигат до милиони сънародници.

Вие самата в какво сте инвестирала, на колко българи сте дала работа и препитание – имате собствена биоферма в България, завод, фризьорски салон, строителна фирма и пр., внасяте ли данъци и здравни и осигуровки на вашите служители?

А вие имате ли собствена биоферма или завод? И ако това е „логиката“ ви, то ще трябва да държите „сметка“ на всеки българин, който няма фирма и не осигурява работни места за други. Не виждаме да сте вдигнали подобна „висока летва“.

Казвате, че новият ИК ви възпрепятства да упражнявате правото си на глас. А дали сте поглеждала статистиката да видите колко от тези 2 милиона гласуваха на извънредните парламентарни избори през 2013 и  2014 година?!

2013 година – за ДПС и НПДС са гласували общо 63 159 души, за българските партии около 47 000 души.

2014 година –   за  ДПС – 60 000 гласа, за останалите партии – 78 000 гласа.

Този резултат можеше да бъде различен, но живеещите в САЩ и  Европа българи не поискахте същия брой секции като в Турция, …

Логично е от 30% до 50% от българските граждани в чужбина да са под 18 годишна възраст – заради възрастта на емиграция на родителите им (много по-малко хора емигрират след 35-годишна възраст в сравнение с преди това). Така че, в чужбина има значително по-малко от „2 милиона“ български избиратели.

И какво значи „този резултат можеше да бъде различен„? Нашите сънародници в република Турция са български граждани по Конституция точно колкото и тези в САЩ и Европа, или където и да било другаде. Излиза, че имат вина за това, че са по-активни, организират се по-добре за избори?

Защо не държите подобна сметка на 50% негласуващи български избиратели – след като е изключително очевидно, те биха могли в неимоверно по-голяма степен да доведат до „различен резултат„, отколкото избирателите в чужбина.

Няма спор, че в сравнение с резултатите в страната, за партия ДПС в чужбина (и специално в Турция) има непропорционално голям брой гласували в сравнение с гласувалите за всички други партии в другите държави по света. И това не е естествено.
Но за това има исторически и културни корени и причини, за част от които и ние всички носим отговорност. Трябва да положим усилие да разсеем страховете и внушенията у тези наши сънародници, каращи ги да гласуват по този неестествен начин. Защото това не е здравословно за едно демократично общество.
Но това „изкривяване“ на вота от чужбина въобще не ни оправдава да хвърляме огромна обществена енергия в специално „нагласяне“ на законодателството само и само да лишим специфична част от избирателите от правото да упражнят гласа си – просто заради това, че са от друг етнос.

… въпреки че ИК на Мая Манолова ви позволяваше при 40 подадени заявления да откриете секция и в Антарктида

А как би било, според вас, ако в България трябваше не държавата – чрез своя мощен организационен апарат от платени служители – а обикновените граждани, доброволно и безвъзмездно, да организират секции чрез събиране на минимален брой заявления? Ако тези отделящи от личното си свободно време хора трябваше да убеждават 5-ма (за някои места по 7 или дори 9 души), които да сформират секционна избирателна комисия; да осигурят факс/скенер и интернет-връзка; да разпечатат стотици страници с необходима информация – всичко това за своя сметка?

Дали е толкова лесно? Хайде опитайте.

Ние, „аборигените”, можем да ви дадем отговор защо гласуваме или не гласуваме, но вашите мотиви са ни неизвестни. Но твърдите, че сте неравнопоставени, правата ви били нарушени, демокрация не ви достига. И на нас не ни достига демокрация, но ние сме тук, не сме избягали. Все някой трябва да остане да продължи българския ген, да създава деца, които няма да говорят български с английски акцент.

Едно от нещата, което мнозина българи в чужбина научихме и искаме да променим в България, е да не се самоунижаваме. Нито да унижаваме другите. Обръщението, което сте използвали сами за себе си, говори за точно обратното. Надяваме се с него визирате само собственото си възприятие – на гражданите Асенова и Зарева – а не на „всички българи“ (защото нямате право да говорите от тяхно име, нали така беше?).

След като не ви е известно какво ни кара да гласуваме в чужбина в български избори, защо не ни попитате? Бъдете непредубедени, не внушавайте необосновани съмнения – каквото усещане остава от реторичния ви въпрос.

Сигурно сме различни в мотивите си. Но ще откриете, че повечето го правим, защото това е най-силната ни обществена връзка с Родината. Културните ни събирания с българска тема са много, но обществените – тези, в които чувстваме че все още сме наследници на над 1300-годишната ни държава – са много малко.

А също и заради мисълта, че един ден можем да се върнем и заживеем в България. Мнозина от нас го правят.

Но не смеем дори да мечтаем за разкриване на допълнителни секции, дори да съберем не 40, а 400 заявления за нова такава. Никой няма да ни обърне внимание, вие също няма да се застъпите за нас. Може би защото, както твърди Цв. Ризова, вие сте елитът на нацията, а ние, живеещите тук, по подразбиране – плебса.

Наистина сме  разделени, но не от някакъв закон, а по светоглед, ценности и позициониране на обществения афиш. Вие сте в заглавието, ние – в дребния шрифт под черта.

Защо да не смеете? Защо не поискате, след като намирате за нужно? Направете го!Нали виждате ние как искаме да ни възстановят правата за гласуване?

Точно това е най-ценния обществен урок, който ние научаваме по света: в най-добруващите държави гражданите не мълчат, а постоянно искат. Организират се, настояват, не се спират.
В крайна сметка, кой е този който „няма да ви даде“ – какъвто е подтекста ви? Нима тези, които визирате, не са избрани от всички нас временно да представляват нашата власт? Те са длъжни поне да ни чуят. Ако имате силни аргументи и сте постоянни и енергични в исканията си, има големи шансове да ги постигнете. Опитайте – и тогава ще говорим.

Истинските демокрации се отличават по това, че дори обществените малцинства постигат някои от целите си. Защото истинските демокрации не са механичен диктат на мнозинството. За съжаление, точно с последното явно се изчерпва възприятието дори на твърде много български депутати, които би трябвало да знаят най-малко това … Какво ще кажете да ги задължим да полагат изпит по Конституция на Републиката?

И кой ви каза, че няма да се застъпим за вас? Не бъдете предубедени. Опитайте. Тогава ще видите.

И няма да спрем да повтаряме: не се поддавайте на самоунижение. Ние не твърдим да сме „елит на нацията“, нито да сме „заглавието“ – би било обидно и неетично. Уважението и признанието към всички хора е една от висшите ценности, които възприемаме от успешните и благоденстващи народи. Ценност, която – смеем да мислим – е задължително условие да оцелеем и просперираме като нация.

А на нацията ни й трябва морален елит – не в повече бизнес или политически елити (такива има). Морални хора има сред всички българи без значение къде живеем. Огледайте се. Потърсете ги. Подкрепете ги. Убедете ги да се кандидатират за обществени позиции. Помогнете им да сменят некадърните, продажните и корумпираните.

Вие си имате президент, печатни издания и Протестна мрежа, омбудсманът ви приема без предварително записване, а ние сме лишени от тези привилегии.

Извинявайте, но това ви твърдение вече изглежда едно към едно преписано от „учебника“ на най-явните и нагли анти-български формации, чиято заветна цел е да ни направят наново „преклонени глави“ на нови (пардон, стари) господари. Да не говорим, че в този контекст въобще не се вижда връзката между „нас в чужбина“ и „вас в България“.

Гласовете на българите в чужбина са капка в морето от всички гласове в изборите за Президент – защо да е само „наш“ той?

И кога за последен път вие конкретно си направихте труда да доведете до знанието на омбудсмана някакъв проблем? Ще цитирате ли днес и час, в които сте ги внесли, и конкретна тема на проблема, както и отказа на омбудсмана да ви отговори или изслуша?

А Протестна мрежа се роди в резултат от възмущението на голяма част от обществото срещу непрозрачното и необяснимо издигане на фигури с необяснимо богатство и без никакви обществени прояви – камо ли заслуги – на висши и изключително важни за националната сигурност позиции.
Какво отрицателно намирате в това? Или вие подкрепяте политическата корупция?

Печатни издания „ние“ нямаме – не е известен българин живеещ в чужбина, собственик на медии в България. Но дори да има, ще трябва да обясните с какво и защо ги намирате за „наши“. Дано не е с „логиката“ на идеологическото облъчване на долнопробните булевардни телевизии и медии, заливащи публиката с посредственост и безкултурие.

В страните, в които живеем, никой не приема автоматично за „истина“ всяко произволно и безотговорно твърдение – особено уронващо достойнството, честта и доброто име на някого – просто защото някой го е казал по телевизията, напечатал във вестник или сложил на уебсайт.
Хората в най-успелите държави подхождат много по-внимателно, критично, скептично и със здрав разум към твърдения за обществения живот и събитията в него. Това е една от най-важните причини за техния успех и възход (освен разбира се, че са нямали сътресения като нашата страна и благодарение на това са трупали обществени и лични блага доста по-дълго).

Затова, проверявайте всяко твърдение, особено свързано с факти. Научете се да правите разлика между „факт“ и „мнение“. Поразителна е тоталната липса на такова познание (или желание за него) в обществения живот в България.

Вие не живеете нашия живот, но си позволявате да го регулирате заради частен казус с безпардонното самочувствие на специална селекция, каквато, всъщност, не сте. Затова и претенциите ви в нашите очи изглеждат като каприз, като поръчково мероприятие на политици с къс срок на годност, които се чудят какъв повод да измислят, за да се върнат на гребена на вълната.

Ако имаме самочувствие, то е базирано на увереността ни в резултат от личния ни път. Ако в това се усеща някаква „безпардонност“ – може би е защото положителността на самочувствието като естествена човешка черта беше нарочено за нещо „мръсно“ в България. Повярвайте ни – не е „безпарднонност“.

И за кой ли път: не се самоподценявайте. Разбира се, че в чужбина не сме никаква „специална“ селекция. Същите сме като всички вас – само живеем в други условия.

Нашата бурна реакция срещу ограничаването правата ни за гласуване в чужбина (и не само) в никакъв случай не може да бъде обезценена произволно и безотговорно като „претенции“ или „капризи“.
Защото приемаме правата си изключително сериозно.

Поръчково мероприятие“ е изтъркано клише от арсенала на тези, които ви приспиват (явно успешно) в опитите си да ви направят безкритично послушно стадо. Шокиращо е да гледаме как произволно, безразборно и необосновано с никакви факти от реалността изричане на сериозни обществени подозрения – като това, че нашата реакция и активност е „поръчка“ – с десетилетия създава абсурдна среда. В тази среда едва ли не самото изказване на всяка безпочвена, но сериозна обществена обида, вече е прието само по себе си за „доказателство“ за истинността й. Повярвайте – никъде в успелите страни подобен абсурден подход не се допуска в общественото пространство.

Но не само това: по стечение на обстоятелствата, повечето българи в чужбина сме на практика напълно независими от българските политици. И то не само защото средният български професионалист в търсена област в чужбина има възнаграждение 3 и повече пъти по-голямо от това на председателя на българския парламент.
Но най-вече заради това, че в развитите и успешни демокрации, в които живеем, не ни се е налагало да се „покланяме“ на политици, или да мълчим когато ни лъжат.

Ние искаме от Вас, госпожо Хамбарджиева, да обвържете претенциите си с конкретен ангажимент. Да мотивирате двата милиона, от чието име говорите, да гласуват на следващите избори, за да се сложи най-сетне точка на тенденцията българските турци в странство да определят политическия климат и живот у нас. Така ще спрем да се тревожим заради неоосманиският проект „Велик Туран”, в чиято карта влиза и част от нашата държава.

Ако не сте в състояние да ни го обещаете, върнете се тук, за да теглим заедно хомота на негативните последици от вашите егоистични и нямащи нищо общо със справедливостта и демокрацията щения, но които по всяка вероятност ще бъдат взети под внимание.

Защо не? Ако и вие, Мира Асенова и Н. Зарева, поемете конкретен ангажимент да мотивирате 2 милиона български избиратели в страната, които в момента не гласуват.

И кой ви излъга – но най-вече защо вие му повярвахте толкова бързо и безкритично, при положение че е толкова лесно да се прецени логично – че „българските турци в странство определят политическия климат и живот„?
Та нали самите вие сте посочили, че само 60 000 български турци в странство гласуват! Те избират само 4 (четирима!!!) депутата в парламента. Колко абсурдно е да се твърди, че тези 4-ма „определят политическия климат и живот„??!?!?
Дори да вземем цялата партия ДПС, за която гласуват почти всички тези 60 000: тя печели 35-40 депутатски места. Каква е „логиката“, че ще има някаква съществена разлика във влиянието на тази партия ако тя има 35, а не 40 депутата? Няма логика.

Тази „фиксация“ на огромна част от обществото ни – умело манипулирана – че 40-на депутата са изцяло едва ли не „виновни“, „отговорни“ за състоянието на страната ни, е изключително опасна и болестна. Най-вече защото „извинява“, „оправдава“ останалите 200.

Туран„?!?!? Откога всяка конспирация, родена в болния мозък на някого, автоматично е „реалност“, с която да се съобразяваме в сериозните си решения в действителността? Не всяко нещо, което е „възможно“, защото е хрумнало на някого, е достатъчно вероятно. А това, което се случва в реалността, е само малка част от вероятностите и възможностите.
Ако обществата, където живеем в чужбина, отделяха такава огромна обществена енергия да приемат автоматично и насериозно всяка безумна конспирация, хората там щяха да са все още в пещерите.

1.Ние изработваме пенсиите на вашите родители, а вие работите само за себе си.
2.Ние  плащаме заемите, които правителството тегли.
3.Ние плащаме безплатното обучение на децата ви, в случай , че не сте ги взели със себе си.
4. Ние плащаме заплатите на депутатите, на които вие искате оставки.
5.Ние плащаме всички разходи по изборните ви секции.
6.Ние плащаме и субсидията за вашите гласове. От последното гласуване за парламентарни избори, ние изплащаме всяка година вашите 1 485 000 лева на всички парламентарно представени и няколко извънпарламентарно представени партии.

Сумата може да изглежда дребна, но тя е откъсната от залъка на деца-инвалиди със смехотворна пенсия, от надбавките за майчинство, с които би се стимулирала раждаемостта.

Вашият вот, който ние плащаме, лишава над 3000 пенсионери от празнични надбавки.

Вече посочихме по-горе, че и ние допринасяме: по-скромно, но достатъчно съществено, за всичко изброено. Правим го чрез данъциците върху средствата, които изпращаме в България; чрез данъците за домовете, които милиони от нас имат в Родината; чрез заплатите и осигуровките на хората, чиито услуги и стоки получателите на изпратените от нас средства изразходват в икономиката на страната.

Но приносът ви към българската държава и общество не е в размер и обхват, че да си позволявате да се вживявате в ролята на суверен и дистанционно да искате оставки, да налагате своите правила. Ако живеете далеч от градовете с дипломатически мисии, ще пътувате, така както правим и ние, когато живеем на едно място, а гласуваме в друго. Това е единственият разход, който ще направите, всички други разходи по вашето волеизявление, поемаме ние.

Как се изчислява този принос? Имате ли формула? Дайте я.
Но друго е по-важно: ние нямаме нужда някой да ни „позволява“. Ние сме български граждани по Конституция. Но не само, а и по вътрешно фундаментално право. За правата не се иска „позволение“.

Суверен сме всички ние – българските граждани – без значение къде живеем в момента или колко допринасяме финансово. Ако се измерваше с финансов принос, то над 2 милиона пенсионери би трябвало да не се смятат за „суверен“ и да нямат право на глас …

Не „налагаме правила“ – все пак сме само 145 000 вота срещу 3 200 000 в страната (4.5%). Резултатите от изборите – и от управлението – сега се определят в огромна степен почти само от мнозинството гласували в страната, а не от миниатюрния процент от чужбина.
Но може би трябва точно това: да започнем да допринасяме за правилата много повече. Може би точно така държавата ще излезе от 25 години буксуване назад и встрани от просперитета, личен и обществен, който иначе всички желаят.

Не е справедливо, но не за вас, а за нас. Затова ще бъде по-етично и коректно да приберете яйцата и плакатите, защото без да сме поддръжници на Валерий Симеонов, и да не одобряваме задължителния вот,  един ден ще ви кажем: „Не се мотайте в собствения ни живот, така като ние не влизаме с маршове и тъпани във вашия”.

Не се надявайте ни най-малко. Разочароващо за вас или не, няма да стане. Че вие лично сте поддръжници на Валери Симеонов личи от почти буквалния „препис“ на неговите нагли лъжи и манипулации.
Но не в това е проблема. Родината не е само „ваша“. Тя е точно толкова „наша“. Но това е едно много различно „наша“. В него ние – за разлика от вас, двама конкретни български граждани – включваме и вас. Независимо, че се различаваме.
Така че – очаквайте ни в нашия общ живот още повече. И още по-шумно.

Може би ви се струва твърде незначително това, което се опитваме да постигнем в този конкретен момент: да си върнем възможността да упражняваме правото си на гласуване в чужбина както преди.

Но всъщност, опитваме се да покажем и нещо много по-важно: че успешните и развити държави са такива, защото не оставят демокрацията си да „спи“ между изборите. Поддържат я – постоянно, с активни граждански реакции по обществени въпроси и защитаване на каузи. Всеки ден. Защото гражданската активност е коректива срещу неморалното в обществото, когато изборите са далече на хоризонта.
Още: защото успешните и развити държави не гледат на диаспората си враждебно.

И накрая: учуди ме единствената употреба на думата „гражданин“ (и всякакви нейни производни) в писмото ви.

Хайде да променим това. Защото една много по-добра и просперираща България, която всички желаем, може да се постигне с непримирима гражданска активност да търсим и защитаваме правата си – дори и най-малките, без значение къде се намираме по света.

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо до Председателя на НС: не съм ви упълномощил да представлявате моята власт с непроверени слухове, измислици и преувеличения

Отворено писмо

До: Госпожа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание

на Република България

3 май 2016

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,

Изключително ме разтревожи начинът Ви на аргументация по промените в Изборния кодекс по време на срещата в Народното събрание на 26 април 2016, в която сте участвали заедно с Министър-председателя и представители на парламентарно-представените партии.

Вие сте мой народен представител – така е според решение на Конституционния съд, независимо от кой избирателен район сте избрана (не, че българите в чужбина въобще имаме район или пък можем да гласуваме за конкретни народни представители).

Затова настоявам Вие, когато представлявате моето мнение и моята власт в Парламента, да базирате мненията и решенията си само на сериозна логика, проверени факти и съобразяване със степента на обществените явления, на които се позовавате.

В стенограмата, за съжаление, намирам свидетелства за точно обратното. Ваши две реплики за изборите в чужбина – “… Изборния кодекс, създава възможност да се разкрие секция при 20 заявки, а в деня на изборите отиват да гласуват примерно пет души.”, както и “Най-фрапантното е, когато броят на гласувалите е по-малък от членовете на секциите комисии, чийто състав е командирован от българската държава за три дни, за да отидат там и да гарантират честни избори.” – са базирани на един единствен единичен случай от общо 428 секции в чужбина в изборите през 2014-а. Във всички останали 427 секции в чужбина са гласували над 20 избиратели.

Фрапантно е само едно: че не сте си направили труда да проверите фактите, при положение че протоколите от за всички избори досега са публично достъпни на уебсайта на ЦИК. Както и това, че ние, гражданите, които сме ви упълномощили временно да взимате решенията за държавата от името на нашата власт, трябва да се съмняваме, пре-проверяваме и посочваме такива груби нелогични необоснованости в аргументацията Ви.

Няма никаква логика или здрав разум такова изключително рядко и незначимо по степен отклонение да бъде давано за пример. Не може чрез “аргументиране” на обстоятелства с толкова малка степен на разпространеност да бъдат взимани толкова важни решения – като тези за промени на изборните правила, засягащи стотици хиляди български граждани.

Намирам за необяснима липсата на познания за изборните правила, демонстрирана от Вас, когато се опитвате да аргументирате позициите си и в друг пример: “В същото време българската държава е осигурила по трима служители командировани там.” (в секциите в чужбина). Не трима, а само един представител на държавата се изисква за секция в чужбина. При това, не е нужно да е командирован държавен служител – законът изрично позволява (и вече е практика) да е местен български гражданин, упълномощен да представлява държавата.

Несериозно и особено лишено от здрав разум изглежда и Вашето “решение” за това колко “лесно” биха могли да гласуват българските граждани от чужбина: “не виждам проблем за наш сънародник от Гърция да вземе един автобус и да си дойде за два часа, за да упражни правото си в България”.

Крайно учуден съм от липсата на елементарно съобразяване от Ваша страна, че само от Атина (например) до Петрич пътят е над шест часа в едната посока (и то с автомобил). Какво да говорим за стигането – само заради изборите – до по-далечни населени места, като Варна или Бургас. Защото би трябвало да знаете и, че избирателят не може да гласува веднага като влезе на територията на България, а само където е в избирателния списък – обикновено по постоянен адрес.

Крайно опростенческо и неадекватно на реалността е и твърдението Ви, че “Има достатъчно гаранции за правото на нашите сънародници да намерят начин и да упражнят гласа си и тези, които искат, го правят”.

Ще обясните ли на българските граждани от Лондон – специално на над 8000 гласували през 2014-а там – дали ще имат осем секции за гласуване, след като е прието, че в една секция могат да гласуват не повече от 1000 души? Или ще се чака за гласуване по осем часа?

А на 7000 българи в САЩ, гласували многократно досега, но живеещи далече от милионни градове, които сега ще бъдат лишени на практика от възможността да гласуват – освен ако не решат да отделят цял ден (или дори няколко дни)?

Но най-разгневен съм от това, че грижата Ви да не покажете “уплаха”, грижата за собствения ви образ стои над грижата за решение в обществена полза и според обществените желания – за което намирам потвърждение в репликата Ви “В Преходни и заключителни означава, че сме се уплашили и го вкарваме в Преходни и заключителни”.

Не съм Ви упълномощавал да представлявате моята власт по този начин – като базирате решенията си на нелогични, несвързани с реалността, крайно преувеличени или неадекватно малки проблеми. Виждам липса на логично мислене, виждам несъобразяване с реалността и със степента на процесите и явленията, на които се позовавате като определящи решенията Ви. Намирам тази липса за опасна за обществото и заплаха за националната сигурност на България.

На въпросната среща сте казали и “Крайно време е Конституционният съд веднъж завинаги да се произнесе” (за последиците от току-що въведеното задължително гласуване).
Понеже съм напълно съгласен с в Вас в този конкретен случай, настоявам Вие – като представител на моята власт, за което временно съм Ви упълномощил – да се обърнете официално към Президента на републиката да сезира Конституционния съд.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков,

гражданин и избирател, Торонто, Канада

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо до премиера: Научете се да носите политическа отговорност; ако не можете – нямате място в управлението

Г-н Министър-председател,

След взрива на недоволство от необяснимите, претупани промени в Изборния кодекс в последните работни часове на миналата седмица, вменяващи задължение за гласуване и отнемане на възможността да стотици хиляди българи в чужбина да гласуват, вашата реакция е крайно странна, неадекватна и меко казано, политическо аматьорство.

След като мнозинството на ръководената от Вас партия е гласувало тези анти-демократични промени, вие нямате никакво морално право да се дистанцирате от тях. Откъде-накъде решихте, че има някакво “оправдание” в това, че – както мнозина предполагаха, а сега вие потвърждавате – тези промени са ви били на практика пробутани от “Патриотичен фронт”?

Как така “ако беше правителството на ГЕРБ, въобще нямаше да ги приемем?” За мнозина това звучи като признание, че понеже нямате абсолютно мнозинство в парламента, смятате за “нормално” едва ли не “автоматично” да приемате исканията на всяка друга партия? В последния момент и задкулисно – без дори най-елементарно публично оспорване или обществен дебат?

Какво означава подобна позиция, освен признание, че за запазване на всяка цена на сегашното правителство и парламент, сте готови да изтъргувате политически всякакъв натиск, дори противоречащ на принципите на водената от Вас партия, та дори и на Конституцията?

Ще е много добре също да престанете с осланянето единствено на преценката  през Вашия личен мироглед относно обществени въпроси. Какъв аргумент е “нека има социологически изследвания преди изборния ден, аз не ги чета”? Потърсете от какво се интересуват и дали одобряват това избирателите, а не само Вие самият.

Какъв аргумент може въобще да бъде и “десетилетия наред българите се възмущават от гласовете от Турция”? Да не би да искате да кажете, че одобрявате сегрегацията на българските граждани спрямо това дали те живеят в “удобна” или “неудобна” държава? Докато българските граждани по Конституция имат равни права, от вас се очаква най-малкото да защитавате това равенство. А не да се поддавате на всеки повей на вятъра от страна група крещящи ксенофоби.

И накрая, мнозинството български граждани ви е гласувало доверие да поемате отговорност, а не да ви “омръзва да поемам цялата тежест за всяко решение, както и от непрестанните закани на една или друга формация за излизане от коалицията, ако не получи това, което иска”.

Какви са тези закани? Дайте да ги чуем. Имаме право да ги знаем, за да реагираме. В крайна сметка, вие сте само представител на нашата – на избирателите – власт. За да я упражним, ние имаме право да знаем кой какво иска от нас чрез Вас, нашите представители.

Ако не разбирате всичко това или не го можете – мястото ви не е в управлението.

Красимир Василев Гаджоков, български гражданин

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

Отворено писмо: Министър Бъчварова, подайте си оставката – нямате право да ни представлявате след като нямате идея за демокрация

До заместник министър-председателя на Министерския съвет на Република България г-жа Румяна Бъчварова

Уважаема г-жо Бъчварова,

Предлагам Ви да си подадете оставката колкото може по-скоро.

Няма друга достойна позиция, след като няколко пъти набедихте граждани, че правят “провокации” срещу правителството само заради публично изказани несъгласия с неговите позиции – или заради липса на позиции въобще.

Нямате право да заемате толкова критично важната длъжност (дума, произлизаща от “дълг”) в нашата държава, след като Ви липсва елементарна образованост в областта на демокрацията.

Нямате право да подменяте значението на думите защото Ви е удобно на момента. Ако имахте елементарно разбиране за демокрация, би трябвало да Ви е ясно, че “провокация срещу правителството и властта” може да се използва като израз само ако има опит за нарушение на Конституцията или законите.

Не само че нито Конституцията, нито законите на демократична България забраняват, а точно обратното – те гарантират правото както на свободно (от преследване и сплашване) слово, така и нещо повече: абсолютното право на суверена (народа) да държи сметка на представляващите го в правото му да упражнява властта си.

Вие – както и цялото правителство, парламента и съдебната система – сте само едни временни наши представители на това наше право. Като такива сте абсолютно задължени да отговаряте на всички въпроси , които всеки гражданин ви поставя, без значение какви конспирации ви се привиждат. Отговорът трябва да е смислен, по същество и изчерпателен.

Ако нямате капацитета или разбирането за това – нямате работа като наш представител в управлението.

Моля предайте тази позиция и на г-н министър-председателя, който също явно не разбира демокрацията и правата на гражданите – съдейки по неговото мълчаливо одобрение на Вашите произволни и неадекватни квалификации с думата “провокация”.

С уважение,

Красимир Василев Гаджоков, гражданин на Република България,
с изрично и писмено удостоверение за несътрудничил с комунистическата “Държавна сигурност”

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

Хакерските атаки срещу държавата: масово журналистическо невежество

Продължават тоталното шествие на журналистическо невежество за „хакерските атаки“, продължаващи от 2 седмици вече, в които се твърди че участвали „2 млрд. компютри„, които се „опитали да влязат“ в сайтовете на българските държавни институции (ЦИК, президента, ДАНС).
Също, как „компютърните атаките срещу държавните ни сайтове са от целия свят – от Виетнам, Румъния, Турция, Украйна, САЩ и Африка„.
 
Първо да припомня стария виц: не било компютри, ами компоти; и не били изнесени, а върнати; и не в Япония, а от СССР.
 
Не било компютри, а компоти
Абсолютно невероятно е да има 2 милиарда заразени компютри (дори ако броим и смартфоните), които да бъдат насочени в атака срещу сайтовете точно на българската държава.
Най-големите мрежи с превзети компютри (наричани още „мрежа от роботи“ или „армия от зомбита“) са от порядъка на 30 милиона. Което не е малко, но няма нищо общо с 2 милиарда.
 
Има число 2 милиарда – но то е броят заявки от тази „армия от роботи“ за даден период от време, а не броят  уникални отделни компютри, участващи в атаките.
 
Не били изнесени, а върнати
Атака има и то мощна. Но нейната цел и ефект не е някой да „влезе“ в държавните ни сайтове, а само да ги направи недостъпни.
Което също е проблем, разбира се. Но разликата е огромна с представата на средния човек, който под „хакерска атака“ разбира обикновено проникване с цел кражба, незаконна промяна или унищожаване на информация. Нищо подобно няма при сегашните атаки.
 
Не в Япония, а в СССР
Простото изброяване на държави в контекста на тази атака – без никакви уточнения какво означава това – създава у обикновения човек изключително грешната представа, че въпросните страни на държавно ниво извършват атака срещу България.
Нищо подобно – просто това са страните, в които конкретната „мрежа от роботи“, наета от поръчалите атаката, има заразени компютри, на които подава команди за атака. Ако това е показателно с нещо, то е че в тези страни явно хората, фирмите и държавата най-малко им пука да си защитават компютрите. Например, по най-бърз начин да инсталират всички обновления, които излизат от производителя или автора на софтуер. Също, да имат добра, работеща и редовно обновявана антивирусна програма. Но не по-малко и какви са техните навици за информационна сигурност – дали и колко внимават какви сайтове посещават и какви връзки, особено в емейли, щракат.
Журналистите трябва да бъдат много по-професионални – да се консултират с експерти; да се учудват, когато здравият им разум им подсказва, че нещо не звучи смислено – защото са отговорни за внушаването на ирационални страхове у хората, особено когато става въпрос за технологии.
сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
А „разкодирайте“ ей тази електронна идентичност де!

А „разкодирайте“ ей тази електронна идентичност де!

a-hakni-tova-de

С наближаването на референдума за електронно дистанционно гласуване на 25-и октомври един от постоянно изтъкваните страхове на скептиците е, че електронния вот не може да бъде таен.

Това е абсолютно невярно – вероятно поради недостатъчна лично познания на твърдящите го, или поради липса на усилие да се консултират с експерти в областта на информационната сигурност.

Купуването или принуждаването на гласоподаватели са неизбежни независимо от технологията: е-гласуването няма да увеличи тези възможности 

Тайната на вота има две страни, които повечето противници на е-вота – дали заради незнание, дали заради удобство да защитят тезата си против – не си правят труда да забележат и разделят.

Първата страна няма нищо общо с технологиите или с начина на гласуване – тя е чисто психологическа. Въпросът при нея е колко е възможно и вероятно избирател да бъде подкупен или заплашен да гласува по даден начин от някого другиго. По тази страна на тайната на вота няма никаква разлика между сегашното присъствено гласуване в тайна кабинка, и от друга страна – електронното дистанционно. И при двете технологии, дали група избиратели ще бъдат подкупени или принудени зависи само от тяхното собствено решение дали са готови да се поддадат на натиск или продадат.

Противниците на е-вота твърдят, че работодатели или други въздействащи ще гласуват на практика „вместо избирателя“. Но за да направят това, тези принуждаващи или купуващи гласове ще трябва да се идентифицират като гласоподавателя. А това означава, че ще трябва да получат нещо от него – например картата с електронният им подпис или електронната им лична карта, както и ПИН-кода към нея, или какъвто друг вид начин за уникална идентификация бъде осъществен.

Но и при днешния присъствен и хартиен вот има елементарен начин подкупващият или принуждаващият да е сигурен, че е гласувано според желанието му: като изиска от избирателя да заснеме бюлетината с вота си докато е в тайната кабинка. Масовото наличие на мобилни телефони с камера позволява всеки да го направи. Ако ли пък заплашеният или подкупен избирател няма такъв – принуждаващия или купуващия може да му осигури преди влизане в секцията.

Но как стои въпросът с технологичната страна на тайната на вота? Там има тотална и абсолютно неразбиваема защита на тайната на вота.

чети нататък

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
5 измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване

5 измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване

По повод на една публикация противника на е-гласуването на Петър Кичашки, който наскоро беше и в ТВ студио със същите аргументи:

Мит 1: „Електронното гласуване не е световна тенденция“

Не съм видял някой да твърди, че е преобладващо в света. Но определено е неизбежна тенденция.
И в случая България има уникалния шанс да е една от първите в света с нещо много напредничаво. Това какво – отрицателно ли е само по себе си?

Също така, авторът на „митовете“ явно не знае, че Съвета на Европа подкрепя електронното гласуване, защото то е „съвместимо с изискванията за тайно, равно и пряко гласуване и е средство за демократично изразяване, както и обикновеното гласуване (с бюлетини).

И не е случайно, че именно в държави като Швейцария или Франция, гласуването по Интернет е вече всекидневие

Мит 2: „Електронното гласуване не е сигурно“

Всичко е възможно да се „хакне“, защото е направено от хора. А хората правят грешки пропуски.
Но не всичко е вероятно да се „хакне“ – защото макар и с грешки, хората правят и много сигурни системи. Сигурността не идва само от технологиите, но и от практиките и дисциплината в прилагането им, от професионализма на хората в тези процеси.

Какво твърдят всъщност плашещите с несигурността на е-гласуването? Твърдят на практика, че понеже всяка система е възможно да бъде „хакната“, то заради това не трябва да ползваме технологии! Излиза, че би трябвало да се откажем от съвременния свят, защото всички бизнеси и въобще човешки дейности са „обречени“ да бъдат „разбити“. Ако приемем просто възможното, без значение колко малка е вероятността му, за „сигурно„, то би трябвало вече всички да са хакнати, всичко да е в хаос!
А това – очевидно – няма нищо общо с реалността.

Но да предположим, че след едни избори с е-гласуване установим, че е имало значителни манипулации в резултат точно на частта от вота по интернет (защото хартиеното гласуване си остава – не се премахва).
Какво ще направим? Ще отменим изборите. Не е чак толкова фатално. Много по-фатално за България е да не опитва да напредва, да се „снишава“, да се движи на опашката на цивилизацията, щото всичко трябва да ни е „гарантирано“ …

Колкото за проблемите на сигурността на естонската система – те са почти изцяло само от оперативен характер: нито с процеса като цяло, нито с технологиите. Отговорих подробно на популярната презентация на американския професор, който анализира естонското е-гласуване с екипа си.

Тези оперативни проблеми могат да се решат с повече обучение и професионализъм и с повече групи за контрол над процеса.

И да, трябва да положим специални много по-сериозни усилия – заради потенциалните враждебни държави (или вътрешни вредители), които биха искали да „хакнат“ едни български избори. Естонците не са положили много от един пакет от такива мерки, както се разбира. Но не заради липсата на технологии и процеси, а заради невнимание и недостатъчна оценка на рисковете.

Има голям набор технологии и процедури, които са стандартни дори при средноголеми фирми, които обаче са били пренебрегнати тотално от естонците (в края на предната ми публикация по въпроса и в коментари под нея).

Мит 3: „Електронното гласуване няма да повиши избирателната активност“

Това е поле за дебат. Но я да видим какво се случи при единствената реална аналогия, и то не къде да е, а точно в България? През 2011-а за пръв път беше предложено електронно преброяване на населението в страната. Скептиците очакваха 10-15% от хората да се „самопреброят“ по интернет. Но цели 40% (!!!) го направиха.

Има и други различия с Естония: те имат само около 13% живеещи в чужбина граждани, докато България има до 21% по някои оценки.

Допълнително, избирателната активност може да се повиши и заради по-високото доверие към изборния процес и резултат – което от своя страна отразява по-голяма прозрачност и по-малката зависимост от човешкия фактор, които предлага е-гласуването.

Мит 4: „Електронното гласуване е скъпо“

Електронният подпис е нужен на българските граждани не само заради е-гласуването. Той и в Естония не е въведен само заради това – ползва се за банкиране, за всякакви официални взаимодействия с държавната администрация – плащане на данъци, ползване на социални и здравни осигуровки, банкиране.

Така със сигурност ще има огромни спестявания на средства и ресурси – и нерви – в резултат от масово въвеждане на е-подписа в личните ни карти не само заради е-гласуването.

Колкото до разходите, само в чужбина изборите струват 1.5 милиона лева всеки път на 4 години (минимум – когато са по-чести, и повече). А след като за целите избори сумата е около 50 милиона лв, ако приемем скептичната оценка – че и в България, както в Естония, електронно ще гласуват само около 20% от хората – то съвсем грубо говорим за спестяване на едни повтарящи се всеки 4 години разходи от порядъка на 9-10 милиона лева.

Мит 5: „Електронното гласуване не гарантира тайната на вота“

Това е най-популярният аргумент и – най-неадекватен, но и най-използван за манипулация на непредубедените.

Да не би сега да не е известно „стоенето зад гърба“ – гласуване от хора, които биват или принудени, или подкупени? И принуждаващият/подкупващият пак може да получи 100% гаранция, че е гласувано както е искал (елементарно и известно – заснемане на вота в тайната кабинка с масово достъпните смарт-телефони).

Да не би сега да е невъзможно било изпълнителите, или монтиращите, или някой от Секционната избирателна комисия – а защо не е и някой от избирателите дори – да монтира незабележима миниатюрна, предаваща по WiFi камера в тайната кабинка? Има ли такива технологии? Има. Възможно ли е това? Възможно е.

Ако ще си говорим за произволни спекулации и теории на конспирацията, то „всичко е възможно“. Обаче в реалния живот само някои неща са вероятни, а от тях пък само някои се случват наистина – и заради човешката природа, и заради усилията за контрол.

И накрая  – за разликата между „летенето“ и е-гласуването: за първото още няма грам технология (освен в сънищата). А за второто има много – и технология, и години опит – в реалността.

Та нека не сравняваме „ябълки“ с „булдозери“. И нека се опитваме да „летим“ където е възможно – в стремежа си да постигаме нещо най-напредничаво като нация, а не да се „снишаваме“ да не ни отсече ятагана преклонената главица …

(снимка: взаимствана от www.nydailynews.com)

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
Критика на критиката към естонската система за електронно гласуване

Критика на критиката към естонската система за електронно гласуване

Наближава референдумът по въпроса дали да въведем дистанционно електронно гласуване по Интернет. Медиите бълват статии – и особено коментари – дали и колко сигурен е този начин да упражняване на вота.

Забелязват се огромни приливни вълни от лаици, които може би добросъвестно, но твърде умозрително или повърхностно разсъждават по специфични въпроси, които не са по силите им.

Продължават да се ширят и масово отдавна разбулени, несвързани с електронното гласуване митове. Например, че гласовете се броят от „чували“ – тотално невярно: броят се по данни на секционните избирателни комисии. Те от своя страна са ги преброили пред наблюдателите и застъпниците и изпратили протоколите веднага в РИК/ЦИК по факс или емейл.

Сред тази какафония, обаче, има и скептици, базиращи своето отрицателно отношение към е-гласуването на сериозни анализи на независими експерти.

Особено популярни са дискусиите за най-напредналата с електронно гласуване в света държава – Естония. Масово известни – цитирани в западаната преса и в България – са критичните видеопрезентации на професор Дж. Алекс Халдерман към естонската система.

Като старши специалист с над 10 години стаж в областта на информационната сигурност в мултимилиардна канадска компания, това няма как да не привлича моето внимание.

Няма “загадка” какво е моето лично мнение за това може ли да се подобри естонската система или дали може да се направи още по-добра такава. Фактът, че съм един от 42-мата членове на най-големият и най-известен граждански Инициативен комитет в подкрепа на електронното гласуване “Гласувай без граници” с представляващ тенис-легендата Мануела Малеева, говори красноречиво.

Че не само аз съм на това мнение говори и друг факт: във въпросният инициативен комитет сме 15 дългогодишни ИТ-професионалисти и ИТ-предприемачи. Отделно, към ИК има 5-ма експерти по информационни технологии. Няколко от всички тези професионалисти сме специализирани в информационна сигурност.

Безспорно, видеопрезентациите на проф. Халдерман са ефектни. В тях са показани някои съществени слаби страни на естонската система за гласуване.

Но огромна част от откритията за “несигурност” не е толкова в технологиите. Самият професор признава, че естонците са разработили една сложна система с много добър дизайн на сигурността.

Най-големите проблеми, посочвани в най-известните му презентации, са в областта на прилагането на елементарни процедури и правила за оперативна сигурност.

Какво е оперативната сигурност? Това е да има подробни и завършени, описани процедури да се прилагат най-добрите практики в областта на информационната сигурност, съпътстващи изграждането и експлоатирането на една техническа система.

Ето един пример: оставяте ли ключ под изтривалката пред апартамента си? Някои все още го правят. Това е лоша оперативна сигурност: вие знаете, че не трябва да оставяте ключ там, защото е леснодостъпно място и защото е известно, че се прави.

Точно такива са много голямата част от проблеми, които са открили професор Халдерман и неговия екип. Примерите, които той дава, са почти само за липса или неспазване на елементарни процедури и правила.

Някой ще възкликне: след като естонците не са ги спазили, каква е гаранцията че ние ще ги спазим?
Аз бих попитал: а какви са гаранциите, че се спазват механизмите за защита на изборите от манипулации при сегашното (физическо) гласуване? Такива гаранции има точно колкото и при бъдещето електронно гласуване – можете да се убедите от публикацията на Йовко Ламбрев.

Забележете, че голяма част от тези “открития” за несъвършена сигурност в естонския процес на е-гласуване стават известни не защото са открити от проверяващи ии изследователски екипи, а заради доброволна инициатива на самия екип на естонците – да заснемат видео, демонстриращо как работи целият процес. Това, разбира се, не ги оправдава за много от недостатъците – известна поговорка в средите на информационната сигурност е че “скриването не е начин за сигурност.”

Голямата част от списъка на тези недостатъци на оперативната сигурност може да се коригира с елементарни и известни начини на организация – като например избор на множество екипи, които да се контролират взаимно. Други са просто азбучни случаи на пропуски в елементарни процедури за сигурност, каквито например не се допускат в сериозни организации, като най-големи телекомуникационни фирми. Познания и дисциплина да не ги допускат имат не само специалистите по сигурност, но и всички други участници в процеса, дори и не-технически ориентираните.

За да убедим скептиците, че е възможно тези пропуски не са ни най-малко сериозни или фатални и могат да бъдат преодолени, ще трябва да навлезем в технически подробности.

Някой ще възкликне: “Ама това е много сложно!” Да, сложно е. Но е дългогодишна практика, не нещо ново. “Дяволът – както се казва – се крие в детайлите”. “Ангелът също” – бих си позволил да добавя аз.

Ядрените реактори да не би да не са много сложни? А самолетите? При това от спазването на процедурите и правилата за тяхното правилно опериране зависи не просто един вот, а животът на стотици или дори милиони хора.

Затова нека се заемем с примерите на посочените пропуски в оперативната сигурност на естонския процес е-вота и как те могат да бъдат преодолени със стандартни, отдавна известни практики и технологии:

ПРОПУСК 1: “Сървърът, където се разработва софтуера за е-гласуването, е свързан директно към Интернет и така е атакуем както отвън, така и от инсталирането на вреден софтуер (“malware”) който да вкарва несигурност отвътре навън”.

чети нататък

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
Електронното гласуване няма да застраши тайната на вота: и сега тя е гарантирана само ако имаме елементарни достойнство, гордост и смелост.

Електронното гласуване няма да застраши тайната на вота: и сега тя е гарантирана само ако имаме елементарни достойнство, гордост и смелост.

Докога ще я караме така: да се самозалъгваме, че някакви технически системи или процедури извън нас, избирателите, ще ни „гарантират“ честност и независимост в обществените дела?

Електронното гласуване с нищо няма да промени тайната на вота. Та нали и сега тези, които принуждават някого да гласува според тяхната команда, могат да проверят, че вотът на принудените е бил в желаната посока?
Елементарно и известно е: дават на принудения избирател смартфон да заснеме в „тайната кабинка“ бюлетината с вота си – и така да „докаже“, че е гласувал според волята на принудителя.

На Ботев и Левски някой „гарантирал“ ли е тайната на съзаклятието им? При това залогът на разкриването на тайната там е бил къде-къде по-голям – животът им, а не просто един вот!

Ако нямаме елементарни – в сравнение с тези на нашите революционери – смелост, самоуважение и достойнство да се противопоставим на някой, който ни принуждава да гласуваме по негово желание, защо се самозалъгваме, че сме заслужаващ място под слънцето народ?

(И да, точно с Ботев и Левски ще се сравняваме. С кого другиго – с чалга-певиците ли; с бандитите на нашето време ли; или с пошлите плоски „герои“ на жълтите вестници?)

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather