Красимир Гаджоков: проницания

Току-що научихме от агенция Фокус, че класираният към момента на второ място от социологическите агенции кандидат за президент на БСП Ивайло Калфин не познава критичен момент в Изборния кодекс.

И то не в коя да е област, а относно гласуването в чужбина – нещо, което беше негов ресор като министър на външните работи в предишното правителство на тройната коалиция.

Конкретно: кандидат-президентът от БСП заявява, че избирателни секции в чужбина могат да се образуват не само със сърбан необходим минимум заявления, а и ” … по преценка на посланика …” .

Г-н Калфин и екипа му не само не са чели закона – за разлика от група обикновени български граждани в чужбина.

Явно са пропуснали да забележат и големия медиен шум, който вдигнаха българите в чужбина през последните три седмици за огромните издънки и нарушения на закона от страна на МвНР и ЦИК във връзка с гласуването в чужбина за президент на България.

Г-н Калфин, сверете си часовника! Годината е 2011-a, а не 2009-а. Преди две години, когато Вие бяхте външен министър, в предишния изборен закон,  наистина имаше такава клауза.

Но тя беше изрично премахната от сегашното мнозинство.

Къде бяхте по време на дебатите и гласуването на новия Изборен кодекс, за да отстоявате запазването на тази възможност?

(Добавка: поправиха ме, че г-н Калфин е бил евродепутат през това време. Това обаче не е оправдание да не следи точно този важен закон, който попада в бившия му ресор на външен министър, както и в ресора му на представител на България в Европейският парламент.)

Преди няколко години се оказа, че с фалшифицирани подпис на тогавашния кмет на София – сега премиер – Бойко Борисов са вършени десетки измами, предимно с имоти на общината, някои от които в огромни размери от порядъка на милиони евро.

С цел предотвратяване на измами при прехвърляне на задлъжнели фирми, тези дни правителството се опитва да прокара крайно неадекватната мярка да затвори свободния достъп до досега публичния фирмен регистър. Пак заради страхове от страна на собствениците на фирми за подписа и личните им данни.

Чудя се, как така никой досега по света не се е сетил да прави подобни сериозни сделки с фалшив подпис? Например да продаде или да си присвои втората по богатство фирма в света, Епъл, струваща около 400 милиарда долара, просто срещу подпис? Защото подписът на Стив Джобс, все още главен изпълнителен директор там, се намира официално и свободно на интернет от десетки години – ето тук, в колонката под снимката му вдясно.

В България – движение назад. Вместо да решим съвременно и технологично въпроса, да елиминираме крайно несигурната процедура по заверяване на сделки пред очевидно продажни (на ниска цена) нотариуси, се опитваме пак да откриваме топлата вода.

Свръхелементарно е: всяка промяна в собствеността да се вкарва от собственика директно в уебсайта на регистъра. Разбрира се, трябва да се подсигури, че наистина собственикът прави промяната. Това става като си издаде усъвършенстван цифров сертификат срещу проверка на самоличността и собствеността (по лична карта и фирмени документи).

Тогава, за да злоупотреби, един измамник не само би трябвало да има в ръцете си чип-картата със сертификата на нея (която не присъства като информация на сайта на регистъра, за ралика от подписа и личните данни), но и паролата за достъп до самата карта, която знае само собственика на сертификата.

“Топлата вода” в тази област на сигурността отдавна е открита: ценното, което имаш (подписа) трябва да е защитен с нещо, което само ти знаеш (паролата).

Разбира се, има ли достатъчно много корумпирани служители във веригата, били те държавни или частни, готови да приемат съответния “пазарен” (изгоден и за двете страни подкуп), никоя система не може да предложи 100% защита.

Но една електронна система на поддържане и прехвърляне на собствеността би намалила все пак многократно твърде лесните и масови днес измами.

Партия ДСБ ми харесваше най-много досега – имат ясни позиции, не ги променят всеки ден, изразяват ги гласовито и категорично, не се “нагласят” само и само да бъдат избрани във властта.

Но най-важното: техните позиции по фундаментални политически въпроси съвпадаха най-много с моите.

До днес, когато разбрах, че ДСБ подкрепят въвеждането на задължително-избираема дисциплина “религия” в училищата.

“Задължително-избираема” означава, че има набор алтернативни дисциплини за дадена област и ученикът е длъжен да избера една от тях.

В случая ДСБ са в странно съгласие не с кой да е, а с президента Първанов – човек, който няма никакво морално право да дава обществени съвети. Не може да има такова право след като скриваше години наред принадлежността си към репресивния апарат на комунистическия режим – държавна сигурност.

Но по-важно е друго: предлаганията набор алтернативи за задължителен избор от страна на учениците е религия и етика.

Фрапантно е поставянето на тези две области на общественото познание все едно че са равни. Все едно това, което ще получи човек от тях, е равностойно.

Един човек с безспорно незасегната от комунизма религиозност си прибра държавни имоти в България за стотици милиони докато беше в позиция на най-високата власт в страната. Като нищо ще се окаже, че е било законно. Нарушил ли е някоя Божа заповед, след като е законно? Не виждам коя. Няма такава.

Ако ли пък да, какво от това – ще си признае греха пред Бога. И ще му бъде “простено”. Но в това опрощаване никъде не влиза връщане на прибраното.

Нарушил ли е някоя етична норма? Съмнявам се, че има две мнения по този въпрос.

Най-закоравели престъпници и мафиоти убиват безцеремонно, а след това Бог им “опрощава” греховете, защото се били “разкаяли” … до следващото убийство.

Подобно “опрощаване” в етиката няма. И няма разумен човек, който би приел такова опрощаване за нещо нормално.

Дори и само заради това, религията е много по-назад от етиката. И няма място в държавните училища като алтернатива на етиката.

Някой трябваше да каже на разбираем език какво очаква България с проекта на закон за конфискация на незаконно придобитото имущество. Петър Ганев го казва много добре в статията си “С конфискацията правителството ще изгуби легитимността си“.

Накратко, дори само обвинение ще води до изземване на имущество. Много по-грубо и диктаторско от сегашния “закон Кушлев”. При него, макар и действията срещу собствеността да започват дори и преди да има обвинение, все пак са само запор.

Ще се превърнем в “Вишинска” държава (съветският прокурор Вишински е прословут в практикуването на принципа “виновен до доказване на противното”).

Само едно нещо не е наред в разсъжденията на Ганев: “естествените” права. Те не идвали дори от Конституцията.

Интересно – откъде идват? Кой ги определя?

В някои англосаксонски държави като Великобритания и Канада има “харта на правата” – набор фундаментални права, стоящи над конституциите им. Но все пак тези права са записани. Обществото се е съгласило, че точно това са “естествените” права и ги е приело, било то и чрез своите представители, а не с директно гласуване от всички (референдум).

Ако въпросните “естествени” права не са резултат от обществено съгласие около ценности и не са провъзгласени за такива с документ, всеки би могъл да обявява за естествени каквито си иска права. Просто защото според неговия мироглед са “естествени”. Например, напълно вероятно много хора в България да намират за “естествено” точно това: да има конфискация дори само при обвинение, преди съдът да се е произнесъл дали наистина има закононарушение.

Естествени права има, но те трябва да са в Конституцията. И такива относно собствеността в българският основен закон има. И дори според обсипваната почти само с критики българска Конституция, опита за узаконяване отнемане на собственост само по обвинение няма начин да мине.

Да не би пак да е имало грешка в превода какво са одобрили ЕС да бъде променено в българските закони?

“Долу член 1-ви!” – така скандирахме пред обграденото от вътрешни войски народно събрание на 14 декември 1989.

Във все още имащата сила тогава комунистическата “конституция” (приета през 1971-ва), този текст налагаше “ръководната роля” на комунистите.

Кой започна този възглас не помня – вероятно ще да са били “Подкрепа”, които дойдоха скоро след нас, студентите, в онази мразовита, но паметна вечер.

Член 1-ви беше отменен скоро. От същото това комунистическо народно събрание.

Следващият, демократично (в голяма степен) избран през 1990-та парламент прие новата Конституция на свободна, демократична България.

Демократичността, обаче, въобще не гарантира достатъчно качество на новия основен Закон.

Сред многото останали проблеми на сегашната Конституция, един се набива на очи все повече в последните години: член 32-ри.

“Чл. 32, (2): Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”

На пръв поглед създаден – вероятно – с добри намерения: да защитава гражданите в правото им на лична неприкосновеност.

Но тълкуван определено превратно: като тотална забрана за всякакво записване, освен това от страна на силовите държавни служби.

Този член на Конституцията е огромна пречка пред гражданите да изобличават корупцията, непочтеността и измамите на облечените с държавна власт.

Преди няколко години румънски журналист едва не отнесе години затвор, защото със скрита камера беше записал изцепките на български митнически служител.

Скоро след това, британската телевизия засне със скрита камера и излъчи излагацията на председателя на българският олимпийски комитет, Иван Славков.

И двата случая навлякоха гневна балканска реакция от страна на, меко казано, неадекватният главен прокурор на републиката по онова време.

Тези дни канадски имиграционен съдия беше осъден и завинаги ще бъде изхвърлен от юридическата професия. И най-вероятно, ще лежи и в затвора. Вината му:  опит да “размени” уреждане на имигрантски статут на жена от Корея срещу сексуални услуги.

Главна роля за изобличаването му изигра таен любителски запис, в който съдията прави намеците. Приятел на имигрантката го направил от кола,  паркирана срещу кафенето, където “човекът на закона” се срещнал с жената.

В Канада, всеки има право да записва тайно, без никакво предупреждение или искане на позволение от другите участници – стига сам да е участник в записваното.

Тази възможност очевидно държи “мокро” на достатъчно много облечени във власт. И със сигурност има голямо значение за това Канада неслучайно да е на едно от най-първите места в света по най-ниска корупция.

Време е член 32-ри на българската Конституция да падне. Или поне да бъде променен с едно елементарно, но изключително общественополезно допълнение:

“Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, в качеството си на представител на държавата, при изпълнение на служебните си задължения, или на обществено място.” (точната юридическа формулировка оставям на разбиращите – смисъла е важен).

Да видим тогава колко “смелчаци” държавни служители ще посмяват да притискат гражданите за рекет. Или ще се събират с престъпници на обществени места – нагло, пред очите на хората – да уреждат поредния грабеж на данъкоплатците със съдружниците си – престъпници.