Skip to content

“Кой с кого” е явно по-важно от “кой какво”

И този път преди изборите ще липсва най-важният, съшественият дебат: кой какво предлага по най-наболелите за хората въпроси. А няма съмнение, че има три най-важни въпроса: корупцията, безсилието (или нежеланието) на съдебната власт да вкарва в затвора очевидни престъпници, и икономиката.

Не само очевидно мръсните номера на очевидно притесняващите се за запазването на властта си БСП/ДПС отвличат вниманието от най-същественото.

Другото, още по-притеснителното е “джафкането”  между десните. Патетично необяснимо е как така малка България има толкова много “десни”, обособени в отделни партии. В САЩ, вътре в Републиканската партия, има невероятно по-силно различаващи се “фракции” в сравение с това колко се различават българските десни едни от други. Но няма постоянно разцепване. Нещо повече – няма такова въобще.

Сигурно е защото в САЩ различията вътре в партиите са принципни: по политически въпроси. У нас раздробяването на десните  не е по това, което дефинира политиката и смисъла да има различни политически формации.

“Големият дебат” на десните у нас е кой с кого е. Или дали е против някого. Ей така, лично – не че имат някакви съществени политически различия. В няколко интервюта на бивши СДС или ДСБ активисти от голяма величина няма и думичка по същественото. Не се вижда по какви икономически или политически възгледи се ги различават от бившите им съратници, та са решили да се разделят с тях.

СДС и ДСБ нямат дори една съществена политическа разлика помежду си. Имат различия в отношението си към историята си и към лидерите си.
Но достойно ли е само поради това да се самообезсилват и самозаличават? Не обезсмисля ли това съществуването им: че поставят историята и лидерите си над целта, с която са ги натоварили техните избиратели и симпатизанти?

28.05.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (6)

Изборните злоупотреби като оправдание за политически провал

В повечето щати на САЩ не се изисква доказване на самоличност с документ със снимка при гласуване в избори. Доста любопитна подробност, която повечето хора по света дори и не допускат.

Едва ли има българин в страната, който – ако знаеше този факт – не би се шокирал. Умът му не би побрал как е допустимо това, като се има предвид какви лесни възможности за злоупотреба предлага?

Отговора е, че в САЩ има голямо доверие към и между хората. Това, че има възможност за някаква злоупотреба, не означава, че тя непременно се експлоатира. Нито, че такава “вратичка” има достатъчно голямо влияние, за да промени съществено резултатите.

В България отделяме огромна енергия (и средства!) да “запушваме” потенциални “дупки” за злоупотреби при гласуване. При това много по-малки “вратички” от тази в САЩ.

Все по-често загубилите изборите партии в България прибягват към изцяло безпочвени и безотговорни оправдания на загубата си в лицето на изборните злоупотреби. Като се почне от многократно раздути, нелогични твърдения за купуване на гласове и се стигне до подозрения за масови документни измами (”мъртви” души).

Една по една възможностите за такива злоупотреби биват премахвани: например изискването за “уседналост” за ервоизборите. Това, обаче, не намалява раздуването на безпочвени обвинения към “системата”.

Десетки години огромен “трън” в очите, внушаван и повтарян папагалски от медии и партии, беше гласуването на българските турци, които не живеят в България. Огромна обществена енергия отиде в твърденията, че точно това храни безспорно несъразмерно голямото влияние на ДПС в политиката.

И какъв беше резултата, след като гласуването в евроизборите беше забранено за българските турци, живеещи в държави извън ЕС ? ДПС постигна най-големия изборен резултат в историята си.

Не, че изборни злоупотреби няма. Не, че няма какво да бъде поправено и подобрено в законите. Но многокранто раздутото влияние, което се приписва на възможностите за злоупотреби, откъсва вниманието от истинската причина за изборни провали: загубата доверието на избирателите.

25.05.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (0)

Как да спрат политически назначения в края на мандата

Дни преди края на мандата на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ спазариха отдавна изискваните по закон, но отлагани, държавни постове в ключови органи и така ще запазят контрола си върху тях и през следващите години.
(Медиапуул, 20 май 2009)

Подобни законни, но неморални политически “номера”, трябва да бъдат предотвратени.

Най-лесния начин за недопускане на подобни “бомби със закъснител” е законова поправка, която да намалява мандата на съответния държавен служител с времето, с което отговорния да го назначи властов орган е закъснял да го избере, ако това време е повече от три месеца (например).

Така колкото по-дълго управляващите протакат едно назначение с евентуална цел да бъдат по някакъв начин облагодателствани по-дълго във времето след завършването на мандата им, толкова по-малък мандат ще има “техния” човек.

Така и новодошлите на власт няма да имат достатъчно оправдание да заменят назначените, което пак би могло да бъде изтълкувано като “уреждане” на “свои” хора.

20.05.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (0)

Няма шанс без промяна мирогледа на съдиите

Много добър анализ на Атанас Чобанов, кандидат за евродепутат от граждансклата квота на Синята Коалиция, за това откъде (почти сигутно) идва финансирането на сайта “Бойкостов”.

Шокиращото по същество в целия този случай е, че стигаме до това търсим “истинска” вина на Марио Николов в това че е ощетил европейските данъкоплатци с реекспортната измама.

Сякаш няма “достатъчно” вина в случая за неразрешеното финасиране на БСП от негова страна.

Във всяка уважаваща се правова държава съдът би изтълкувал подобно нещо като престъпление. Номера “аз им дадох и те решили да ги дарят” няма шанс дори да мине през главите на евентуалните измамници от една напреднала държава.

Много хора са забравили явно, е демокрацията сама по себе си не е достатъчна за това гражданите на една страна да усещат, че в обществото има справедливост.

Все по-ясно става, че огромно значение има начина, по който мислят българските съдии. Каква е тяхната “логика”, какъв е техния светоглед, какво са ценностите им.

И номера “съдиите просто прилагат закона, не го тълкуват” не минава. Няма начин (и няма никъде в света пример) един закон за толкова сложни неща да обхваща до най-голяма подробност всеки възможен вариант за злоупотреба с него (в случая със закона, уреждащ даренията за политически партии).

Сега каквао: ще чакаме законодателя (определено заинтересована страна, между впрочем), да се сети да вкара изричен текст в закона, с който да забранява подобна практика? Сещате ли се колко е трудно да се специфицира това? Защото в опитите з аподобно ограничение ще пострадат добронамерените, свестни, спазващи закона дарители.

Затова съдът да не се прави, че не може да реагира.

20.05.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (2)

Компромис между тайната на комуникация и по-ефективно МВР е възможен

Министърът на вътрешните работи се учудва защо трябва да е труден достъпа до личните данни на гражданите, при положение, че тези същите данни са “достъпни на всяка касиерка в мобилен оператор“.

В интерес на истината, това разсъждение не е уникално дори за демократичните държави: в Канада има почти същото желание от страна на аналогичното министерство, а в САЩ достъпа е позволен ако до три дни след такъв достъп бъде уведомен съдът.

Интересно колко повърхностен е – поне в медиите – дебата по този изключително важен въпрос. Типично в за съжаление наложилия се непрофесионален стил, българските журналисти или не са разбрали същността, или използват неразбираем език да я обяснят.

Има не един, а два основни аспекта в този дебат:

  • достъпа на МВР до обща информация за комуникацията на гражданите - кой с кого, как и по кое време комуникира (без съдържанието на самата комуникация)
  • достъпа на МВР до съдържание на комуникацията на гражданите – какво точно са обменили като информация помежду си двете комуникиращи страни

МВР иска да може – без специално съдебно разрешение – да получава лесно, без предварително разрешение и в реално време информация от комуникационните фирми от първия аспект: с кого комуникира даден абонат (телефонни номера или интернет-адреси на двете страни), коя от двете страни е инициирала комуникацията, по кое време и с каква продължителност е била връзката.

МВР са прави, че такава възможност ще им помогне в проследяването на престъпления, както и за по-добри доказтелства в съда. Но обществото е в правото си да се притеснява за злоупотребите, които могат да бъдат извършени с подобна възможност.

Компромисът между по-ефективна борба с престъпността и от друга страна правото на гражданите за тайна на комуникацията може да бъде постигнат с правилните контролни механизми:

  • Всеки отделен достъп на МВР до информация за комуникация на определен гражданин, трябва да бъде записван от системите на комуникационната фирма, от която е бил получен (отново – това не включва  достъп до съдържанието на комуникацията!).
  • МВР трябва да бъде задължено да поддръжа своя собствена система с всички подобни заявки, в която да не могат да бъдат внасяни промени от МВР служители. За целта техническия администратор на подобна система не трябва да е на подчинение на МВР, но непремено трябва да е държавен служител.
    На тази система трябва да бъде правен редовен одит.
  • Фирмите, осигуряващи достъпа, трябва да бъдат също задължени да пазят списъка от тези достъпи от страна на МВР във времето (’backup”), например поне 5 години, както и защита от неправомерен достъп.
  • Комуникационните фирмите и МВР трябва да бъдат задължени от закона да предоставят записите за конкретен гражданин, ако такива има, след доказване на самоличността му пред фирмата/МВР.
  • Подобно на САЩ, до три дни след получаване на такива данни, МВР задължително да уведомява съда, като предоставя записа от общата информация (време на получаване на информацията, страни на комуникацията, самоличност на комуникиращите страни – ако е известна, вид комуникация).

Такъв механизъм ще осигури невъзможност за безконтролно и безотговорно използване на тайни.  Гражданите, с помощта на съда, ще могат да контролират МВР в използването на тяхната лична  информация.

25.02.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (2)

Отказ от адвокатска защита? Пореден фундаментален полицейски гаф

Българската полиция е принуждавала арестувани на протестите миналата седмица граждани да подписват декларация за отказ от адвокатска защита.

Скандално е полицията така грубо и безогледно да нарушава Конституцията
Подобно искане – само по същността си, без дори да отчитаме  насилственото му изпълнение – е фрапантно невежество и непознаване на основни положения на демократичното право! Нарушени са фундаментални принципи на законовата държава. За да знае човек, че подобно нещо е тотално неиздържано юридически, не е нужно никакво специално обучение. От всеки нормален, средноинтелигентен гражданин на всяка увжаваща се демокрация, се очаква да ги знае. Дори само от здрав разум, от натрупане на интуиция в живота, от “жуженето” в медиите вече толкова години наред относно същността на демокрацията.

Редовите полицаи трябва да научат, че Конституцията и законите стоят над заповедите на началниците им
И да отказват на началниците си да изпълняват заповеди, за които са преценили, че са противозаконни. Никой не може да бъде длъжен да изпълнява противоконституционни заповеди. Това е друг фундаментален принцип на демократичното право.
Няма значение, че били издадени от началника му. Няма значение, че началника му го заплашил я с наказание, я с нещо друго.
Със сигурност не редовите полицаи са измисли това въпиющо беззаконие. На някой “началник” му е хрумнала тази “гениална” идея.
Но всеки трябва да мисли с главата си, а не само сляпо да изпълнява заповеди. Защото отговорността винаги е лична. И всеки полицай, без значение, че следва заповеди, е лично отговорен за погазването на закона.

И може да бъде съден за неговото нарушение. Тогава, познайте, дали ще може да се оправдае с началника си …

В развитите страни за подобен гаф не просто министъра на вътрешните работи, а цялото правителство пада. По собствена инициатива. Защото има чест, има усещане за свястност.

22.01.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (0)

Манталитета е навсякъде!

Mediapool: “…По това време Молчан е в Китай, връща се на 1 ноември, разбира, че полицаи са разпитвали за него и веднага отива в управлението. Там първият въпрос, който му задават, е: “Защо идваш с адвокат, за какво ти е?“.

Един вид “след като идваш с адвокат, значи не ти е чиста работата?”

Защо всички виждат проблемите само “най-високо” – у депутатите, министрите, висшите държавни служители? Горната реакция показва кристално ясно общобългарска манталитетска черта.

Полицията трябва да е още повече и изрично задължена да спазва елементарното уважение към гражданите. Защото те са зависими от нея. Защото полицията има потенциалното право да ограничава свободата им.

Какво би станало, ако гражданин се възмути – с право – на подобно отношение? Просто защото не им е “играл по свирката”, защото им е “реагирал”, те ще упражнят правото си на власт над него ли? Много вероятно.

За съжаление, това отвратително отношение към гражданите не е внушено у полицаите по време на службата им. Никой в МВР не ги е  “обучавал” да реагират така .

Това им отношение, за огромно съжалние, произлиза от манталитета на полицаите като граждани, като българи, като хора. Те се отнасят по този начин с другите хора и в извънработното си време.
Още по-страшно: повечето българи се отнасят към тези, които по някакъв, дори и съвсем минимален начин, зависят от тях, по същия начин.

20.01.2009 :: Красимир Гаджоков :: всякакви :: коментари (0)

Протестите: за съжаление слаби, без ясни искания, неорганизирани

Протести в България срещу сегашното правителство са безспорно както основателни, така и нужни. Разкритите до момента злоупотреби с властта на политици и държавни служители от сегашната коалиция многократно надхвърлят границата на търпимостта на едно самоуважаващо се общество.

За съжаление, протестите от последните няколко дни са много слаби: само в София, само 2000-3000 души. Медиите помагат да се усеща една по-голяма атмосфера на недоволство от цялата страна. Но отзвука е слаб.

Липсват ясни, конкретни, стратегически цели. В писмените призиви на участващи групи има напълно справедливи обвинения срещу корупцията и безотговорността на сегашните представители във властта.
Но няма няколко обединяващи усилията общи цели, които да се споделят от всички протестиращи.

“Долу тройната коалиция“? Да, определено. Но какво след това? Избори ли? Или трибунали по улиците, на които разярените граждани да линчуват досегашните си избранници? Защото май доста от протестиращите съвсем сериозно смятат последното за нещо съвсем нормално и постижимо. … чети нататък »

15.01.2009 :: Красимир Гаджоков :: политика :: коментари (4)

Край на “моленето” в държавните документи!

Чудесна новина за Коледа: правителството ще променя закони и наредби за да премахне думата “молба” от дръжавните документи.

Това обяви министъра на държавната администрация Николай Василев преди седмица. Чест му прави, че не забрави да спомене Българският Великден като иницатор на тази оригинална идея.

Като един от главните двигатели в Българският Великден за осъществяването на тази инициатива , изпитвам страхотно чуство да удовлетворение за случването на нещо реално. Макар и малко на пръв поглед. Но все пак полезно.

Форумът на БГ Великден свидетелства, че идеята е на Иван Енчев, предложил я на 9-ти март 2005. Тогава търсихме нови, смислени, оригинални инициативи с ясна обществена полза. Предложението на Иван се хареса много бързо.

Обявихме кампанията пред няколкостотин присъстващи, събрали се на традиционната ни годишна среща на 30 април 2005.

Заради предизборната “треска” тогава (за да не бъде “погребана” инициативата в “наводенението” от изборни новини) отложихме по-широкото й  разгласяване.

В края на декември 2005 пратихме емейли до нашите над 4000 съмишленици.

Но не само това: на сайта на БГ Великден стартирахме и подписка със същата идея. Подписки и петиции в днешно време – колкото искаш. Много обаче остават само някъде по сайтове – без да стигнат до когото са адресирани.

За да има повече ефект от нашата подписка, направихме нещо което не беше правено дотогава в България. При всяко “подписване”, сайта автоматично изпращаше от името на подкрепящия отделен емейл до всяка държавна институция-получател, поотделно.

За две години подписката подкрепиха над 2600 българи, живеещи в 35 държави по света. Институциите – в това число Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Министерския съвет и отделни техни ръководители  – получиха общо над 44 000 емейла с призива за премахване на “моленето”.

Надяваме се и заради нас – защото име е писнало да получават емейлите – да са решили най-накрая да “кандисат” и да предприемат необходимите формални юридически промени за премахването на тази унижаваща думичка.

Значи може! Може да повлияваме на властта с идеи, които са положителни и нямат политическата оркаска.

30.12.2008 :: Красимир Гаджоков :: на ползу роду :: коментари (2)

Свястното. Не “лявото” или “дясното”

Огромна част от хората в България вече нито забелязват, нито търсят в политиката “лявото” или “дясното”.

Те търсят “свястното“.

Стигна се дотам, че разликите в икономическите платформи, които дефинират принадлежност “ляво/дясно”, да нямат значение. Защото хората видяха злоупотребата с постове, с политическо влияние, с държавни ресурси,  да се практикува и от десни, и от леви.

Хората претръпнаха от свидетелства как и едните, и другите, се занимават предимно с техните си лични интереси, разбираеми само за тях си вътрешни борби за престиж, влияние, власт и забогатяване чрез властта.

Затова днес мнозинството българи търсят политически изразител на интересите си в много по-първични категории: кой е свестен. Кой няма да краде. Или поне не толкова много, нагло и открито. Кой няма да използва властта изключително за лична облага, или просто за мижитурене (много добре платено мързелуване без грам полза за гражданите).

… чети нататък »

17.12.2008 :: Красимир Гаджоков :: всякакви :: коментари (2)